Финансирането на покупката и доставката на оръжие за Украйна продължава да е обект на остри вътрешнополитически спорове в България. Тази мярка на Европейския съюз (ЕС) получава значително по-малко одобрение сред българските граждани в сравнение със средното ниво в страните членки (България – 31%, ЕС – 60%).
Същевременно българското общество запазва по-положителното си отношение към EС, отколкото към българските институции. Тази тенденция се засилва и в резултат от политическите трудности в страната. Общата оценка за икономическото, социалното и политическото състояние на страната остава негативна.
Това са част от изводите в националния доклад за България от стотното издание на „Стандартен Евробарометър“, проведено между 23 октомври и 17 ноември.
При разглеждането на предизвикателствата на национално ниво българите споделят общоевропейските приоритети – справяне с инфлацията и икономическите проблеми, преодоляване на конфликтите в международен план, стабилизиране на доставките на енергия, справяне с нарастващия мигрантски натиск. Същевременно притеснения, свързани с проблеми като измененията в климата предизвикват по-малък интерес, отколкото на средноевропейско ниво.
Българите в по-голяма степен застават зад стимулирането на инвестициите в частния сектор, но в много по-малка степен се заявяват в подкрепа на общия паричен съюз, базиран на еврото, общата енергийна политика и единния цифров пазар.
Положителната нагласа към Европейския съюз остава по-висока от средноевропейското ниво (България – 51%; ЕС – 44%), докато доверието в националните институции на България – парламент и правителство, е съответно 21% и 24%.
Значителна част от българските граждани възприемат ЕС като влиятелна икономическа организация в международен план. Повече от три четвърти от българите (75% спрямо 69% средно за ЕС) са на мнение, че Съюзът има достатъчно власт и средства, за да защити интересите на Европа на международната икономическа сцена.
Мнението, че нещата в ЕС се развиват в правилната посока, е по-разпространено в България, отколкото в ЕС и обхваща малко повече от една трета от гражданите (България – 40%, ЕС – 33%). Българите много по-рядко споделят, че се чувстват граждани на ЕС (България – 53%; ЕС –72%), въпреки че степента им на привързаност към Съюза не се различава от средноевропейската тенденция (България – 58%; ЕС – 59%).
Като цяло българските граждани подкрепят общоевропейските политики и решения, но в значително по-ниска степен спрямо средните за ЕС стойности. Българите са в много по-малка степен склонни да определят посоката на развитие на Съюза като грешна (България – 34%, ЕС – 52%).
Сред българите се увеличава одобрението за обща външна политика на ЕС (62%), а 2/3 от запитаните одобряват да има обща политика в областта на отбраната и сигурността. Същевременно едва 53% от българите възприемат действията на ЕС в защита на общите ни ценности спрямо 75% средно за ЕС.
Малко повече от половината български граждани подкрепят общата енергийна политика на Съюза (България – 55%; ЕС – 73%). Значителна част от българите са съгласни с необходимостта да се инвестира масово във възобновяема енергия (67%). Повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките и намаляването на зависимостта от внос на енергия извън ЕС получават висока подкрепа (74%). Съгласие има и за намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането във възобновяема енергия (61%).
Евробарометър отчита, че както сред българите, така и сред гражданите на ЕС преобладава мнението, че страната им се намира в лошо състояние. У нас тази отрицателна нагласа намалява, но остава силно над средноевропейското ниво (България – 74%; ЕС – 56%) .
Удовлетвореността от живота е показател, който при българите е отчетливо по-нисък спрямо средноевропейското равнище (България - 60%; ЕС- 84%).
На въпроса кои са трите най-важни проблема, пред които е изправена страната им, приоритетите на българите и гражданите на Съюза са приблизително сходни. На челно място по важност се подреждат покачването на цените (България –54%; ЕС - 44%), икономическата ситуация (България – 44%; ЕС - 18%) и процесите в международен план (България – 18%, +3; ЕС - 11%). В личен план икономическите трудности се очертават като първостепенен проблем за преобладаващата част от обществото, както в България, така и в ЕС (България – 56%; ЕС – 57%).
Българите поставят като приоритетни проблеми също така финансите на домакинството (България – 22%; ЕС - 14%) и ръста на цените (България – 56%; ЕС - 57%), пенсиите, условията на живот (България – 17%; ЕС - 9%,) и икономиката на страната. Европейските граждани визират същите икономическите сфери като предизвикателства, пред които са изправени в личен план, макар и в по-малка степен. Изключение са проблемите, свързани със здравеопазването (България – 16%; ЕС – 18%) и особено измененията в климата (България – 4%; ЕС – 12%), които гражданите на ЕС е по-вероятно да определят като важни.
Оптимистичните нагласи на гражданите за следващата година по отношение на финансите на домакинството им се повишават (България – 25%; ЕС – 21%). Същата тенденция се наблюдава и при очакванията на българите спрямо развитието на икономическата ситуация в страната (България – 23%; ЕС – 20%), и на трудовия им статус (България – 20%, ЕС – 21%). Отчита се и ръст на очакванията за подобряване на европейската икономика в близко бъдеще (България 18%, ЕС 26%). В сравнение с гражданите на ЕС обаче, българите са по-склонни да определят като лоши финансовото състояние на домакинството си (България – 44%; ЕС – 27%) и трудовия си статус (България – 32%; ЕС – 20%).
Значително мнозинство от българите оценява състоянието на националната икономика като лошо (76%), докато на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (62%). Отчита се високо ниво на отрицателни нагласи към стопанското и финансовото развитие на отделните страни членки, което е по-силно изразено в Източна и Югоизточна Европа, отколкото на средноевропейско равнище.
Нагласите към войната в Украйна показват резултати със сериозни различия между българското обществено мнение и средноевропейските нива. Руската инвазия в Украйна е припозната като заплаха за сигурността на ЕС от повече от половината българи (56%), но този дял е значително по-нисък от средната стойност за ЕС (78%). По-малко от половината българи са съгласни с налагането на икономически санкции (44%), докато в ЕС този дял е почти три четвърти (72%). Резултатът в България е третият най-нисък сред всички участвали страни и вторият най-нисък в рамките на ЕС. Спирането на излъчването на държавни руски медии през телекомуникационните оператори се подкрепя от едва 39% от българите и от 66% от гражданите на ЕС. Предоставянето на статут на страна кандидат членка на Украйна е подкрепено от малко под половината българи, докато средно за ЕС този дял е над 60%.
Зачително по-малък е делът на българите спрямо средно европейските стойности, които смятат, че руската инвазия е заплаха за националната сигурност (България – 56%; ЕС – 73%). Много по-ниско е съгласието и с твърдението, че следва да има намаляване на зависимостта от руски енергийни източници в най-кратки срокове (България - 59%; ЕС – 81%.)
Същевременно над две трети от българските граждани са съгласни с необходимостта от засилено сътрудничество на европейско ниво в областта на отбраната (България – 66%; ЕС – 79%;) и от координиране на покупките на въоръжение от страните членки (България – 65%; ЕС – 77%).
Българите значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (България – 51%; ЕС – 68%). В същото време в България расте доверието към социалните медии като източник на новинарско съдържание – 70% от българите смятат, че социалните медии са модерен начин да се информират за актуалните политически събития, а едва 54% заявяват, че вярват на традиционните национални медии.
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип българското обществено мнение е в унисон със средноевропейските нива, но отново показва тенденция към спад: 78% от хората в България казват, че дезинформацията е вредна за демокрацията, което бележи спад с 5 процентни пункта от предишното проучване, а в ЕС техният дял от 81% остава непроменен.
16:22 | 20.12.23 г.
