Глобалният спад в раждаемостта забавя растежа във всяка голяма икономика, от Китай и Япония до Германия и САЩ. Но обратната страна на тази история остава неизказана: дори икономики, които все още могат да получат голям тласък от нарастването на населението, не успяват да го направят, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.
Най-големият проблем за глобалния растеж е Африка, където живеят 1,5 милиарда души. Всеки трети от тези, които сега навлизат в работната сила, ще живее на континента през 30-те години на века. За да може световната икономика да расте по-бързо като цяло, Африка ще трябва да намери начин да наема продуктивно тези работници и да се възползва от демографския си дивидент. Но за повечето африкански страни това не се случва.
Моите изследвания показват, пише авторът, че темп на ръст на населението в трудоспособна възраст от най-малко 2 процента е необходимо условие за „чудотворния” икономически растеж, т.е. устойчив темп от най-малко 6 процента. Към 2000 г. 110 държави са имали толкова бърз ръст на населението в трудоспособна възраст, почти половината в Африка. Сега има само 58, като 41 (повече от 2/3) са в Африка.
Ако Африка беше в състояние да се възползва от ръста на населението до същата степен както източноазиатските икономики-чудо като Южна Корея и Тайван, нейният дял в световната икономика щеше да бъде поне три пъти по-голям, отколкото е днес (само 3 процента). И глобалният икономически растеж би бил значително по-бърз от настоящия темп от 2,5 процента.
През последните пет години само три от 54-те африкански икономики са растяли с годишен темп от над 6 процента: Етиопия, Бенин и Руанда. Това е спад спрямо 12 страни през 2010 г. Нито една африканска икономика не е отбелязала трансформиращ ръст в средния доход на глава от населението за периода, а половината са имали спад, включително три от петте най-големи държави на континента - Нигерия, Южна Африка и Алжир.
Африка добавя работници, но не повишава производството на работник. Азиатските икономики-чудо увеличиха производството на работник, като пренасочиха фермери към промишлеността, която обаче се сви като дял от световната икономика, оставяйки по-малко пътища към по-висока производителност.
Бивши промишлени сили като Тайван се насочиха към високите технологии, но надеждите, че африканските страни могат да „прескочат“ производствения етап и да попаднат направо в дигиталната ера, не се оправдаха. Някои технологични инвеститори се опитват да вдигнат шум около същите африкански цифрови възможности, за които говореха преди десетилетие – интернет доставчик тук, услуга за мобилно банкиране там. По същия начин надеждите, че секторите на услугите могат да осигурят алтернативен път към просперитет, не се оправдаха.
Китай и други азиатски икономически сили също някога бяха отхвърляни като „ненадеждни“, но икономическият им възход направи безсмислени културните обяснения за неуспеха на дадена нация да просперира. И все пак някаква комбинация от все по-трудни глобални условия и вътрешна дисфункция все още задържа потенциала на Африка. Средният работник в Африка е бил близо 50 процента по-производителен от този в Източна Азия през 60-те години; сега обаче средният източноазиатски работник е три пъти по-продуктивен.
Една от причините е управлението. 14 от 20-те най-корумпирани правителства в света са в Африка, в сравнение с 10 през 2010 г. В Азия силовите ръководители направляваха следвоенния възход на региона към просперитет; в Африка лидерите гледат само как да се окопаят във властта, без да поставят основните жалони - пътища, железопътни линии, прилични държавни училища - за ръста на брутния вътрешен продукт.
Някога Ботсвана беше най-обещаващата страна на континента, но не успя да намери начин да се диверсифицира достатъчно встрани от диамантите и крета с темп на икономически растеж под 3 процента. А в Нигерия, която като цяло можеше да бъде африканските ОАЕ (бурна икономика, подхранвана от петрол), средните доходи се свиват през последните пет години.
Когато наскоро посетих Кения, пише авторът, ролята на Китай в изграждането на основната инфраструктура на страната беше видима навсякъде - от сводести пагоди покрай нови магистрали до издигнати железопътни линии, минаващи през националните паркове. Но икономическият растеж все още е разочароващ и Кения се затруднява да изплати на Китай заемите, които са финансирали новите проекти. Честите прекъсвания на тока са знак, че подобно на много други държави на континента, Кения все още страда от липса на инвестиции.
През следващите три десетилетия световното население в трудоспособна възраст ще се увеличи с 2 милиарда, като почти 80 процента от тези работници ще дойдат от Африка. Това на практика означава, че огромният континент е последната и най-голяма надежда за икономическо чудо. Но ако той не разгърне потенциала си, глобалният растеж ще продължи да спада, повлечен от демографските проблеми в останалата част от света, завършва Шарма.
14:00 | 27.12.23 г.
