Еврозоната няма да избегне първа рецесия от пандемията насам, тъй като икономиката ѝ ще се свие за второ поредно тримесечие през последните три месеца на годината, показва проучване на Bloomberg сред анализатори.
За разлика от предишната анкета, според която икономиката щеше да остане без промяна през периода октомври-декември, сега очакванията са тя да се свие с 0,1%. Прогнозите са за слабо възстановяване в началото на 2024 г.
„Съмняваме се, че сме в началото на възход“, казва Йорг Ангеле, икономист в Bantleon Bank. “Препятствията остават силни, особено онези, които идват от огромното увеличение на основните лихви“.
Слабото представяне се води от Германия – най-голямата икономика в Европа, която не успява да се отърси от производствените проблеми. Притисната от бюджетна криза и слабо световно търсене, очакванията са страната да отчете икономически спад от 0,2% през четвъртото тримесечие – над първоначално прогнозираното понижение от 0,1%.
Резултатите в проучването контрастират с прогнозата на Европейската комисия от ноември, което предвижда 20-членната еврозона да се завърне към растеж това тримесечие, подкрепена от стръмно забавяне на инфлацията и стабилен пазар на труда.
Данни на Евростат от четвъртък отдадоха скорошната слабост на региона на промени в инвентара, показвайки, че потреблението на домакинствата остава силно. Свиващото се промишлено производство обаче продължава да сигнализира слабост в региона.
Макар че основното препятствие идва от по-затегнатата парична политика, забавянето напоследък при ръста на потребителските цени изненадва както пазарите, така и централните банкери, карайки анализаторите да смятат, че Европейската централна банка ще започне да намалява лихвите още през пролетта.
Икономистите понижиха прогнозите си за инфлацията до края на септември 2024 г. Тримесечните прогнози обаче бяха повишени за след това и не предвиждат забавяне на ценовия ръст до целта на ЕЦБ от 2% през периода, покриван от проучването.
12:01 | 11.12.23 г.
