Големи компании в сектора на енергетиката и на хранително-вкусовата промишленост са засилили инфлацията през 2022 г., като са прехвърлили върху потребителите по-голямо увеличение на разходите, отколкото е било необходимо, за да защитят маржовете си, пише CNBC.
Британските мозъчни тръстове Institute For Public Policy Research и Common Wealth заявиха в доклад в четвъртък, че големите фирми са направили така, че инфлацията "да достигне по-висок връх и да остане по-устойчива", особено в секторите на петрола и природния газ, производството на храни и суровините.
"Твърдим, че пазарната мощ на някои корпорации и в някои сектори - включително временната пазарна мощ, възникнала след пандемията - засили инфлацията", се казва в доклада.
Анализ на финансовите отчети на 1350 компании, регистрирани във Великобритания, САЩ, Германия, Бразилия и Южна Африка, е показал, че номиналните им печалби са били средно с 30% по-високи в края на 2022 г., отколкото в края на 2019 г.
Това не означава непременно, че общите маржове на печалба са се увеличили, но сочи, че по-високите цени са били поети от потребителите, казват авторите.
"Дружествата с (временна) пазарна сила изглежда са били в състояние да защитят маржовете си и дори да извлекат "свръхпечалби", определяйки цени, по-високи от тези, които биха били социално и икономически изгодни", пишат те.
В доклада се подчертава, че корпоративните печалби не са единственият двигател на инфлацията и не са причина за шока на енергийния пазар след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Авторите на доклада обаче твърдят, че така наречената "пазарна мощ" не е достатъчно добре отчетена в текущия дебат около причините за инфлацията, особено в сравнение с въздействието от пазара на труда и нарастващите заплати.
"При сценарий на енергиен шок, ако разходите се разпределят поравно между наетите лица и собствениците на фирми, може да се очаква, че нормата на възвръщаемост ще спадне, тъй като фирмите не увеличават напълно цените, за да компенсират по-високите разходи, а наетите лица не успяват напълно да се справят с инфлацията. Но това не се случи. Стабилната норма на възвръщаемост - например, както се наблюдава в Обединеното кралство - предполага ценова мощ на фирмите, която им позволява да увеличават цените, за да защитят маржовете си", се казва в доклада.
В него се посочват Shell, Exxon Mobil, Glencore и Kraft Heinz като компании, чиито печалби "далеч надхвърлят" инфлацията. От компаниите не са пожелали да коментират темата.
От средата на 2020 г. инфлацията започна стабилно да се покачва на фона на множество фактори, сред които ограниченията в глобалната верига на доставки, нестабилните условия за производство на храни, свитите трудови пазари, мерките за стимулиране заради пандемията и по-късно войната между Русия и Украйна.
Влиянието на така наречената "инфлация от алчност" или компаниите, които повишават цените повече от необходимото, за да защитят маржовете си от по-високите производствени разходи и пазарните движения, е оспорвано.
Някои анализатори, както и централни банкери, включително председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард, посочиха този проблем като потенциален фактор, допринасящ за инфлацията.
Но какво представлява "инфлацията от алчност" не е съвсем точно изяснено. Тази година шефът на британския гигант Tesco предположи, че някои производители на хранителни продукти може би повишават цените повече от необходимото и подхранват инфлацията - твърдение, което беше категорично отхвърлено от сектора.
Икономисти от Английската централна банка написаха в блог през ноември, че не са открити "доказателства" за нарастване на общите печалби на компаниите в Обединеното кралство, където според тях цените са се повишили заедно със заплатите и другите производствени разходи, като подобна е картината и в еврозоната.
"Въпреки това компаниите от петролния, газовия и минния сектор се противопоставиха на тенденцията, като има много различия и в рамките на секторите - някои компании са били много по-печеливши от други", пишат те.
00:55 | 09.12.23 г.
