Оправдано ли е безпокойството на централните банкери относно ръста на заплатите?

Нормалните хора гледат на растящите заплати като източник на оптимизъм. Но за централните банкери те са причина за безпокойство. ОИСР очаква през 2023 г. възнаграждението на служител във Великобритания да се е повишило с над 7 на сто спрямо 5,5 на сто в еврозоната (без Латвия, Литва и Хърватия) и 3,7 на сто в Америка. Колко притеснително е това всъщност, се пита икономическата колумнистка на Financial Times Сумая Кейнс.

Заплатите могат да се вдигат по много причини. Очевидната е, че те са част от общото възходящо движение на цените, което обикновено е около 2 на сто годишно. Най-добрата причина обаче е, че работниците биват възнаграждавани за повишената производителност. Това може да подкрепи растеж от може би още 1-1,5 процентни пункта.

Други двигатели на реалните заплати може да са спадащите цени на вноса. (Интуитивно, чужденците, които искат да ни продадат по-евтини неща, са добре дошли и могат да ни вдигнат жизнения стандарт.) Или пък служителите може да се пазарят за по-голям дял от икономическия пай, свивайки маржовете на печалба на компаниите. Но е рисковано да се разчита и на едното, и на другото, за да се осигури ръст на заплатите до безкрай, тъй като чужденците са непостоянни, а печалбите в крайна сметка ще се изчерпят като източник.

Един последен набор от двигатели на заплащането може да мине под мотото „неустойчиви“. Централните банкери се сърдят на усилията на работодателите да вдигат заплатите, просто за да се подсигурят, че ще запазят трудно намерените служители. Те също така се мръщят на работниците, които искат по-високо възнаграждение, за да покрият нарастващите разходи за вносни стоки, които техните шефове също не искат да поемат. (Интуитивно, ако чужденците повишат цените си, някой трябва да пострада.) Преди всичко централните банки се страхуват от „вторични ефекти“, при които по-високите заплати се превръщат в по-високи цени, тласкайки инфлацията над 2 процента. В краен случай това може да доведе до спирала заплати-цени.

Трудно е да се дешифрира какво означава всичко това за инфлацията днес. В Америка, еврозоната и Великобритания реалното възнаграждение на служител е спаднало през последните няколко години. Но не е ясно точно каква част от това е неизбежният ефект от реални шокове като по-високите цени на вноса или по-ниската производителност и каква част е само временна, тъй като заплатите имат тенденция да догонват цените за сметка на печалбите.

В средносрочен план централните банкери изглеждат сигурни, че ръстът на номиналните заплати ще трябва да бъде по-нисък, за да постигнат целите си за инфлацията. Успокояващо е, че растежът на номиналното заплащане изглежда е достигнал своя връх и в САЩ може да не е нужно да се забавя много повече. Въпреки това паричните власти не смеят да се отпуснат.

Основният страх е, че макар затегнатите пазари на труда да не бяха източникът на първоначалната инфлация, те биха могли да осуетят връщането на заплатите и цените на устойчив път. Тази година обаче икономистите Бен Бернанке и Оливие Бланшар изчислиха, че в САЩ ефектът на „наваксването“ при работниците, които се опитват да запазят реалните си доходи на фона на шока при цените, е доста слаб. След като първоначалният инфлационен шок избледня, високото съотношение на свободните работни места спрямо безработните имаше продължителен негативен ефект върху способността на работниците да си издействат по-високи заплати.

Свързано предупреждение идва от икономистите на Goldman Sachs, които предупредиха за историческо взаимодействие между високата инфлация и затегнатите пазари на труда в посока стимулиране растежа на заплатите. Това предполага, че след като инфлацията се забави, ръстът на заплатите също трябва да се понижи без особено влошаване на пазара на труда. Но след като веднъж инфлацията спадне до по-малко екстремни нива, намаляването на заплатите също ще изисква нещо по-драконовско.

В еврозоната добрата новина е, че цените на вноса напоследък спадат. ЕЦБ също така забеляза признаци, че фирмите поемат по-високите заплати чрез своите маржове на печалба. И двете тенденции би трябвало да подкрепят известен ръст на реалните заплати след скорошния им спад. Но производителността е разочароваща. В реч на 2 ноември Изабел Шнабел от ЕЦБ предупреди за „натрупване на работна ръка“, при което компаниите могат да задържат работниците, което повишава разходите за труд и инфлацията.

В Английската централна банка (АЦБ) вероятно се чувстват най-напрегнати. Неотдавнашно проучване на Джонатан Хаскел и други повтори анализа на Бернанке и Бланшар, като установи, че ръстът на заплатите във Великобритания изглежда по-устойчив, отколкото в САЩ. Последните данни за годишен ръст от почти 8% бяха по-високи от повечето очаквания - и от това, което предвиждаха стандартните прогнозни модели на банката.

Добрата новина е, че има път към нещо по-устойчиво. ОИСР прогнозира, че макар че растежът на номиналните заплати ще се забави във Великобритания, еврозоната и САЩ, инфлацията ще спадне още повече. Това означава известно възстановяване на реалното заплащане на служител през следващите няколко години в съответствие с други периоди от миналото, които започнаха с висок ръст на заплатите и инфлация. Безпокойството остава, но все още има шанс за щастлив край, завършва Кейнс.