Едно на всеки четири деца в България живее в бедност, сочи последният доклад на УНИЦЕФ „Детската бедност в условията на благоденствие“. В България детската бедност е намаляла с 8,3% между 2014 г. и 2021 г., но остава една от най-високите в ЕС – 26,1%. Изследването засяга държавите с високи и средни доходи от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Страната ни значително е намалила дела на децата, живеещи в материални лишения, в периода между 2015 г. и 2022 г. – от 42% до 19,2% през 2022 г., но той все още е много по-висок от средното ниво за ЕС (8,4%).
Начело на класацията по отношение на подобрени условия са Словения, Полша и Латвия, а на дъното са Обединеното кралство, Турция и Колумбия.
Като цяло процентът на децата, живеещи в бедност, в 40 държави от ЕС и ОИСР е намалял с около 8% за период от около седем години, което се изразява в 6 милиона по-малко деца в бедност. Равнищата на детска бедност обаче варират. Например почти всяко десето дете в Дания, Финландия и Словения живее в бедност, докато в България, Италия, Испания, Колумбия, Мексико, Румъния, САЩ и Турция това се отнася за повече от едно на всеки четири деца.
Сред изводите на доклада е, че някои държави са се възползвали от периода на всеобщо благоденствие, за да предприемат действия за намаляване на детската бедност, докато други са пропуснали тази възможност. Благодарение на взетите мерки в Полша детската бедност е намаляла с 38%, докато във Франция, Исландия, Норвегия и Швейцария е нараснала с поне 10%. В Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия детската бедност е нараснала с 20%.
Според изследването повече от 69 милиона деца живеят в бедност в някои от най-богатите държави в света. Бедността често се определя от дохода, но за повечето деца не се изразява само в липсата на пари, а в това да растеш в дом без достатъчно топлина и питателна храна, да нямаш нови дрехи, телефон и пари за празненство по случай рождения ти ден, пише в доклада на УНИЦЕФ.
Данните за ЕС сочат, че в България, Кипър, Гърция и Румъния се наблюдават много по-високи равнища на лишения, отколкото би могло да се очаква от техните равнища на бедност поради ниски доходи. Същевременно равнищата на лишения в Италия и Люксембург са по-близки до средните за ЕС, отколкото би могло да се очаква от техните равнища на бедност поради ниски доходи. Това сравнение показва, че при измерването на бедността поради ниски доходи и непаричната бедност може да се стигне до различни заключения.
Изследването подчертава и неравенствата по отношение на риска от бедност. Например в 38 от държавите вероятността сред децата, които живеят в семейства с един родител, да живеят в бедност, е над три пъти по-голяма, отколкото сред другите деца. В по-голям риск от бедност са и децата с увреждания и децата от малцинствен произход.
Паричните помощи са сред най-ефективните методи за подкрепа на децата и семействата и за намаляване на детската бедност, се посочва в доклада на УНИЦЕФ. В 21 от 39-те държави, за които има налични данни, през 2022 г. семействата с ниски доходи са получили по-малка подкрепа под формата на парични помощи спрямо 2012 г.
Като добри примери са посочени Словения и Полша. За Словения ключът към успеха е повишаването на жизнения стандарт чрез увеличаване на минималната работна заплата. В Полша решението на правителството да увеличи паричните помощи за семействата е спомогнало за намаляването на детската бедност.
От УНИЦЕФ обаче препоръчват в допълнение освен осигуряването на адекватни парични помощи за децата и семействата, правителствата да инвестират в множество услуги, които засягат живота на децата, включително образование, здравеопазване и хранене, както и да развиват ефективни политики в областта на заетостта.