Готов ли е бизнесът в САЩ за Тръмп 2.0?

Как би изглеждала нова администрация на Доналд Тръмп, задава въпроса глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар. Колкото и ужасна според мнозина да е тази перспектива, това е тема, с която корпоративните ръководители започват да се заемат. Поради причини, вариращи от инфлацията, през конфликта в Газа, до възрастта на Джо Байдън, умелото справяне на настоящата администрация със заплахата от рецесия, с пандемията и с войната в Украйна не се отразява в социологическите проучвания. Много от тях поставят Тръмп обратно в Белия дом след изборите в края на 2024 г.

Въпреки всевъзможните криминални обвинения срещу бившия президент изглежда предрешено, че Тръмп ще бъде кандидатът на републиканците. И все пак големи донори като милиардера Чарлз Кох подкрепят кампанията на конкурентката му Ники Хейли, което показва колко притеснени са бизнес средите относно възможността за второ издание на Тръмп.

Като начало корпоративните ръководители се опасяват кой Тръмп ще получат, ако той бъде преизбран следващия ноември. Тръмп на свободния пазар или Тръмп на „Америка на първо място“? През 2016 г. Тръмп говореше разпалено за „Произведено в Америка“ и за подкрепа на работещите хора, но по-голямата част от политиката му (освен митата върху Китай) беше като цяло обичайна. Той отмени регулациите и намали данъците за големите корпорации. Голяма част от парите отидоха за обратно изкупуване на акции, а не за инвестиции в реалната икономика.

Това стимулира краткосрочните цени на акциите, които бяха подпомогнати и от ниските лихвени проценти. Но е малко вероятно да видим същото явление при второ управление на Тръмп. Неговият първи мандат беляза пика на финансовия растеж, който сега е до голяма степен изчерпан. Както се посочва в анализа на Федералния резерв от юни 2023 г. за края на една ера, около 50 процента от реалния ръст на фирмените печалби между 1984 г. и 2020 г. е дошъл от трайния спад на лихвените проценти и намаляването на корпоративните данъчни ставки. Това е, което предизвика толкова голям растеж на акциите през последните години.

Днес индексът S&P 500 е по някои показатели по-надценен, отколкото беше, когато ипотечният балон се спука, според скорошен доклад на Currency Research Associates. В тази среда е трудно да очаква ръст на акциите, дори ако Фед започне да намалява лихвите под заплахата от рецесия. Много по-вероятно е акциите да спаднат, въпреки евентуалните нови данъчни облекчения на Тръмп.

И това е благоприятният сценарий. По-вероятно е този път да получим още по-изолационистка, по-ксенофобска и по-параноична версия на Тръмп. Първо, малцина от по-умерените бизнесмени, които работиха за него в първия му мандат, биха били готови да влязат във втора администрация предвид призрака на метежа срещу Капитолия от 6 януари 2021 г. и продължаващото отричане на изборната загуба през 2020 г. от страна на Тръмп.

Бизнес общността вече има опасения относно склонността на бившия президент към фискална разточителност във време, когато нарастващият бюджетен дефицит в САЩ тревожи инвеститорите. Добавете към това перспективите за 10-процентно мито върху всичкия внос, което Тръмп афишира като потенциална политика през втория му мандат, и изпълнителните директори стават още по-притеснени.

Това касае онова, което беше един от най-големите проблеми при търговските и икономическите стратегии на Тръмп от самото начало - тенденция да се обвинява Китай и да се използват митата като самостоятелно решение на големия, сложен проблем с по-бавния растеж и нарастващото неравенство в САЩ. Не че Тръмп мисли в толкова нюансирани термини.

Факт е, че икономическите и политически проблеми на Америка се дължат само отчасти на недостатъците на глобализацията и на неолибералната търговска система по-конкретно. Те са и заради липсата на инвестиции у дома - в базова инфраструктура, умения и образование, както и в основни научни изследвания и развитие.

Байдън, разбира се, адресира много от тези проблеми с повече фискални стимули, отколкото сме виждали от ерата на Айзенхауер насам. В същото време администрацията му се опита да свърши предизвикателната, но необходима работа по създаването на нов, по-устойчив и приобщаващ икономически модел у дома и в чужбина.

Това е интелигентна индустриална политика, но е нещо, което Тръмп изглежда няма нито склонността, нито способността да прави. Бях поразена по време на пандемията, споделя авторката, че въпреки цялото говорене от хора като бившия икономически съветник на Тръмп Питър Наваро, че САЩ не могат да произвеждат, да кажем, основни лични предпазни средства, никой в Белия дом нямаше представа какво всъщност страната може или трябва да произвежда.

Администрацията на Байдън, в контраст, през първите си 100 дни излезе с голям доклад за веригата за доставки и започна да възстановява американската полупроводникова индустрия и да се бори с това как да осигури стабилен и справедлив зелен преход.

Плановете на тази администрация не са перфектни. Но Байдън разбира, че не може просто да удря Китай - трябва да се създаде промяна на парадигмата у дома, за да може Америка да си възвърне политическата и икономическа сила.

Изключителността на САЩ винаги се е основавала на имиграцията, както изтъква писателят Дейвид Леонхард в новата си книга „Блестящото бъдеще беше наше: Историята на американската мечта“. Имиграцията е тази, която осигури по-висок дългосрочен растеж, отколкото в други развити страни, и през последните години помогна за смекчаване на инфлацията. Тръмп, разбира се, иска да построи стена - във всеки смисъл. Бизнесът трябва добре да се замисли какво би означавало това за него и за страната, и да направи всичко възможно това да не се случи, завършва Форухар.