Нещо странно се случва в Америка. Ръстът на БВП за третото тримесечие беше преразгледан във възходяща посока от вече горещите 4,9% на 5,2%, повече американци имат работа, отколкото когато и да било в историята, но обществеността се оплаква от икономическите условия, като потребителското доверие е на шестмесечно дъно. Наистина няма как да угодиш на някои хора, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.
При толкова силни основни индикатори бихме очаквали броят на американците, които смятат, че са по-добре спрямо година назад, да надвишава тези, които казват, че са по-зле, с около 25 процентни пункта. Вместо това, според най-новия индекс за текущите икономически условия на Мичиганския университет, вторите водят с 10 пункта.
Знам какво си мислите, пише авторът: инфлацията обяснява всичко. Хората наистина мразят растящите цени, които им се набиват в очите всеки път, когато пазаруват. Видимостта на инфлацията заглушава други по-далечни или неосезаеми подобрения. Това със сигурност е добра теория, но страни от целия свят преживяват силна инфлация (много по-голяма от тази в САЩ). Вероятно техните потребители също са много по-песимистично настроени, отколкото бихме очаквали?
Всъщност не. Разширявайки оригинален анализ от потребителя на социалната мрежа X (бивша Twitter – бел. прев.) Quantian1, изчислих, пише Бърн-Мърдок, очакваното потребителско настроение за набор от държави въз основа на техните основни икономически показатели и го сравних с действителното настроение. В сравнение с навечерието на пандемията потребителите в САЩ сега изглеждат по-мрачни от французите, германците и дори британците. Всички европейци се чувстват толкова уверени, колкото може да се очаква въз основа на това как се представят техните икономики. Неоправданата унилост изглежда е ново американско състояние.
Какво става? Наскоро поръчах на FocalData анкета, споделя авторът, като попита представителна извадка от 2000 възрастни в САЩ дали смятат, че икономическите обстоятелства са се подобрили или влошили през последните години. Резултатите бяха стряскащи: американците постоянно грешат в отрицателна посока по почти всеки показател. С огромна разлика те вярват, че инфлацията все още се покачва (тя спада), че надвишава растежа на заплатите (всъщност е обратното) и че са обеднели (станали са много по-богати).
Опитите да се оправдае това мрачно усещане често подчертават предизвикателствата, пред които са изправени по-малко проспериращите групи, но това също противоречи на доказателствата. Едно обяснение, което чух, отбелязва Бърн-Мърдок, е, че унинието идва от млади хора, които имат трудности с високите наеми. Но заплатите са се повишили при тях по-бързо, отколкото при по-възрастните хора, изпреварвайки ръста на наемите. Освен това младите потребители са най-позитивните според мичиганското проучване.
По същия начин заплатите се повишиха по-бързо за хората с най-ниски доходи, елиминирайки повече от една трета от повишението при неравенството в заплащането през последните четири десетилетия. Богатството е нараснало както за бедните, така и за богатите.
Най-поразителният отговор в проучването касае усещането за по-дългосрочен напредък. Големи мнозинства от американците смятат, че средният доход днес осигурява по-лош стандарт на живот, отколкото преди 30 години (очевидно невярно), и че бедността е по-голяма, отколкото преди едно поколение (тя е намаляла). Една особено показателна статистика е, че оценката на американците за собственото им финансово състояние почти не се е променила през последните пет години, но тази за националната икономика се е влошила рязко. Изглежда са решили, че средата е лоша, така че нещата трябва да вървят зле за повечето други хора, макар и не за тях самите.
Политическата принадлежност също е ключова за разбирането как икономическите настроения се отделят от икономическата реалност в САЩ. Един въпрос от мичиганското проучването пита дали хората смятат, че сега е подходящо време да купуват големи домакински стоки. Когато пандемията удари, както демократите, така и републиканците се насочиха рязко към отговора „неподходящо време за покупки“. Но само месеци по-късно, когато Джо Байдън спечели президентските избори - докато Covid все още бушуваше - демократите внезапно обявиха, че условията са назрели за покупка на нови хладилници и фризери. Републиканците не го направиха.
Изглежда, че потребителските настроения в САЩ се превръщат в най-новата жертва на субективните отговори, като хората отговарят некоректно на въпроси, за да заявят своята политическа или социална принадлежност. Моят съвет, посочва авторът: ако искате да знаете какво наистина мислят американците за икономическите условия, погледнете към техните модели на харчене. За разлика от предпазливите европейци, потребителите в САЩ се връщат към тенденцията отпреди пандемията и купуват повече неща от всякога.
11:12 | 05.12.23 г.
