Търговията на Европейския съюз с Русия е сериозно засегната от наложените ограничения на вноса и износа след руската инвазия в Украйна, сочат данни на Евростат.
И износът, и вносът са на нива значително под тези, предшестващи началото на войната. Сезонно изгладените данни показват, че делът на Русия във вноса на ЕС от външни държави е спаднал от 9,5% през февруари 2022 г. на 2% през септември 2023 г., докато делът на Русия в износа на ЕС е паднал от 3,8% до 1,4% за същия период. Същевременно има завръщане на вноса на торове до нивата преди руската инвазия.
През март 2022 г. пиковият търговски дефицит с Русия възлиза на 18,6 млрд. евро поради високите цени на енергийните продукти. Този дефицит бележи спад до 0,1 млрд. евро през март 2023 г. и не търпи съществени промени до септември 2023 г., когато се покачи до 1 млрд. евро. Тази промяна e силно повлияна от спада на вноса от Русия.
Делът на Русия във вноса от външни за ЕС държави е спаднал при голяма част от основните продукти. Природният газ, нефтът, никелът, желязото, стоманата и торовете съставляват около две трети от общия внос от Русия към ЕС.
В периода между третото тримесечие на 2021 г, и третото тримесечие на 2023 г. делът на Русия във вноса на природен газ се е понижил значително (-27 процентни пункта), докато се наблюдава ръст на вноса от САЩ (+14 п.п.), Норвегия (+7,6 п.п.) и Алжир (+5,5 п.п.).
Сходна е ситуацията с вноса на нефт, като делът на Русия е намалял с 25 п.п., докато вносът от САЩ е нараснал със 7 п.п., от Норвегия – с 4 п.п., Саудитска Арабия – с 2 п.п.
По отношение на вноса на никел САЩ са увеличили дела си с 5 п.п., а този на Русия е намалял с 14 п.п.
Китай влиза в ролята на водещ доставчик на желязо и стомана (с ръст от 5 п.п.), а делът на Русия намалява с 9 п.п.
Различна картина обаче се наблюдава при търговията с торове. Делът на Русия е отчел спад от 27% през третото тримесечие на 2021 г. до 17% в третото тримесечие на 2022 г., но се е повишил отново до 27% през третото тримесечие на 2023 г.