Няма кой знае какво пренареждане на водещите области. Столицата по почти всички индикатори за икономическо развитие е почти два пъти по-развита от всички останали области, "десетилетия напред" и в челото трудно може да стане фундаментална промяна. Този коментар направи старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов при представяне на най-новото изследване "Регионални профили: показатели за развитие - 2023", което анализира социалното и икономическото състояние на областите в България.
Според него "на дъното" също се случват доста интересни неща – традиционното твърдение, че Видин и Монтана са най-слабо развитите части на страната, е поставено под съмнение. Николов посочи като други изоставащи области – Кюстендил, Силистра, Хасково.
Различия по области
Икономическите данни от българските региони показват, че кризата на пазара на труда и отдръпването на инвестициите, предизвикани от пандемията от COVID-19, вече е забравена. Различните темпове на развитие между отделните области обаче остават, както и техните дългосрочни проблеми, посочват икономистите на ИПИ в изследването, което традиционно правят вече 12 години.
"Динамиката на пазара на труда е много интересна, тъй като водещите региони, като София, Пловдив и Варна, много бързо се оттласнаха от дъното, докато онези с по-сериозни структурни промени все още остават назад", заяви Адриан Николов.
По думите на старши икономистът на ИПИ Петър Ганев, разликата в заетостта между най-развитите и най-изостаналите области е около 20 процентни пункта.
В градове като Монтана, Видин и Силистра не се вижда никаква позитивна динамика в рамките на последното десетилетие, отчитат още анализите на ИПИ
Изследването на регионалните профили на България стъпва на 73 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области. В него се констатира, че пропастта между столицата и останалата част от страната, между големите и малките, между развитите и бедните, между северните и южните области, не се свива.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, Габрово и Стара Загора, туризмът и културата в Бургас, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие.
Икономистите предупреждават, че сериозно предизвикателство, включително в столицата, остава демографската картина. Наблюдават се благоприятни миграционни процеси, но общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие поставя под въпрос бъдещето на регионалното развитие. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за обръщането му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Инвестициите имат основна роля за местно развитие, привличане на население, повишаване на заетостта и доходите. Докато икономиките на столицата, Варна и Бургас са силно доминирани от услугите, сред много от другите лидери – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – индустрията е най-големият източник на благосъстояние.
Качество на образованието
Като фактор, ограничаващ инвестициите и заетостта, изпъква слабото образование. В районите със силно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата промишленост огромната част от работната сила е със средно образование. В същото време в някои области броят на хората с основно и по-ниско образование и с почти невъзможна реализация на пазара на труда остава голям. Резултатите на национални външни оценявания и на зрелостните изпити и през тази година не дават поводи за оптимизъм.
Особено притеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава една четвърт в шест области (Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един ученик, който е успял да получи оценка поне „Среден“ 3,00.
"Въпреки отдавнашното намерение на няколко поредни образователни министерства да се въведе по-обективна система за оценка на качеството на образованието у нас, такава все още липсва. Ние разполагаме само с моментни данни за успехите на учениците в отделните общини. Но ако все пак може да се очертае някаква тенденция, тя не е особено положителна. Най-притеснителното е, че в някои области делът на слабите оценки, тоест на учениците, които се провалят на матурите, достига нива от над 30%. Това означава всяко трето дете не може да покрие базисните нива", обясни Адриан Николов.
Добър пример за постижения е Смолян, където образованието е на високо ниво, със сериозен дял на ученици с добри резултати, като само 7% са получили двойки по български език при средно 18% за страната. Затова и градът е перспективен за развитие на професионалната ориентираност на учениците, въпреки че все още не е застъпено обучение в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), очакванията са то да се застъпи в дългосрочен аспект.
Най-голям проблем за някои области са точно хората с ниско образование и дори неграмотност. Затова икономистите препоръчаха точно там да се акцентира на политики, които да са ангажирани със заетостта.
Стандартът на живот
В ИПИ работят с нов индикатор, с който оценяват качеството на живот според неговата продължителност. Има разлика от 5-6 години в различните области и не се наблюдава подобрение след възстановяването от пандемията за разлика от други страни, констатират икономистите.
Според Зорница Славова, старши експерт в ИПИ, доходите и стандартът на живот, са решаващи за заетостта. С най-голям дял на заетите е столицата. „В зависимостта какво ще се случи в ТЕЦ "Марица Изток" ще зависи какъв ще е делът на работната сила, коментира тя по повод заетостта в Стара Загора, и отчете, че хората там са с по-високо образование, като тези със средно обикновено са заети в обработващата промишленост.
Тя открои Габрово и Велико Търново като предпочитани за инвестиции и бизнес и напомни, че Габрово е първенец в усвояването на европейски средства.
Като дял от инфраструктурата Варна и Шумен притежават най-голям дял на магистралите, но качеството на пътищата е на средно ниво.
Финанси и инвестиции
„Актуализация на данъчните оценки ще има сериозен ефект върху финансите на общините“, посочи Петър Ганев и напомни, че от години те настояват да получават подоходния данък. Той обърна внимание на фрагментацията на 265-те общини като място за инвестиции и съветва те да направят своя избор, като работят заедно в привличането на голям инвеститор.
Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ, е на мнение, че в общините „имат обърнати стимули“ за инвестициите. „Местната власт има много малко интерес в краткосрочен и средносрочен план да привлича инвестиции, защото няма стимули, защото данъците отиват в държавната хазна, а осигуровките в Здравната каса“, напомни той.
От изследване на общинските фирми и предприятия Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ, разкри, че се налага изводът, че общините не разговарят помежду си и не споделят услуги. Има обаче и добри примери за управление на отпадъци между две общини, за съдействие в здравеопазването и във ВиК услугите.
Върховенство на закона
В публикуваните от ИПИ регионални икономически профили, освен традиционните показатели, като здравеопазване, образование и заетост, са включени и такива като върховенство на закона и работа на съдебната система.
"Там също се наблюдава интересно развитие. Най-високата престъпност, очаквано, е по морето и в Северозападна България", коментира Петър Ганев.
По отношение на борбата с корупцията на местно ниво обаче още има какво да се желае, коментират експертите на ИПИ.
"Данните за борбата с корупцията показват, че моделът на децентрализация, въведен през 2018-2019 година, е работил в началото, когато са подадени много сигнали за корупционни практики. След това обаче хората по различни причини губят доверие в местните комисии, вероятно и заради опасения, че самоличността им ще бъде разкрита, и сигналите стихват", коментира Иван Брегов.
Според него, в бъдеще вероятно ще трябва да се въведе някакъв елемент на централизация, например чрез участие на Националната антикорупционна комисия.
Проблемите се виждат най-ясно в малките общини, където повечето хора се познават и анонимността на сигналите е проблематична.
19:11 | 22.11.23 г.
