За Даря Степанова, майка на две деца, която живее в малко градче в източната част на Урал, рязкото поскъпване на всичко – от бебешки храни до пелени, е принудило семейството ѝ да намали лакомствата и храненето навън.
Семейство Степанови е едно от много руски семейства, които трябва да съкратят разходите си на фона на значителните промени в руската икономика заради войната в Украйна и безбройните санкции, наложени ѝ от Запада, пише Ройтерс.
34-годишната Степанова, нейният петгодишен син и новороденото ѝ дете се опитват да свържат двата края с 50 хил. рубли (550 долара) на месец, които печели съпругът й Сергей.
„Виждам как всичко е поскъпнало само през последните пет години“, твърди Степанова пред Ройтерс в апартамента си в Среднеуралск, град на брега на езерото Исет на около 25 км северно от град Урал.
„Преди лесно можехте да си купите храна на стойност хиляда рубли за три или четири дни, но сега, когато отидете в магазина, хиляда рубли не струват – можете да си купите само основни хранителни стоки като прясно и кисело мляко, хляб и общо взето – това е... вашите пари са похарчени."
Бебешкото мляко е поскъпнало четири пъти през петте години от раждането на първото ѝ дете, казва тя, докато цената на бебешките колички е нараснала тройно, достигайки 60 хил. рубли. Поне двойно са се повишили и цените на памперсите и бебешките пюрета, според нея.
Доходите на семейството обаче не са се увеличили, а рублата е отслабнала спрямо щатския долар от февруари 2022 г., когато президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна, което оскъпява вносните стоки за притежателите на рубли.
„Пари за лакомства не останаха“, признава Степанова. "Разбира се, те не са жизненоважни, но животът е малко по-сладък с тях."
И въпреки че много семейства по света се борят с високите цени, особеностите на руската икономика по времето на войната предизвикаха висока инфлация, която засегна милиони руски гласоподаватели преди изборите през 2024 г.
Очаква се Путин отново да се кандидатира на изборите догодина – ход, който би могъл да го задържи на власт поне до 2030 г.
Руската икономика на фона на санкциите
Западът наложи, както самият той ги нарече, най-строгите санкции на Русия в опит да забави икономиката ѝ и да принуди Путин да промени курса по отношение на Украйна, но той отказа да го направи и отвърна на Запада, че не е способен да разпали икономическа криза в Русия.
Русия, най-голямата износителка на природни ресурси в света, продължава да продава петрола си на световните пазари и правителството увеличи военните разходи до рекордни стойности за времето след разпадането на СССР, докато производството на оръжия скочи - както и заплатите на наетите войници.
Международният валутен фонд прогнозира растеж от 2,2% за руската икономика тази година - по-бърз от очаквания в САЩ или еврозоната - въпреки че Фондът понижи прогнозата си за 2024 г. до 1,1%.
Когато Путин дойде на власт през 1999 г., номиналният брутен вътрешен продукт на Русия беше едва 210 млрд. долара след десетилетия на хаос и свиване, но до 2013 г. тя се превърна в икономика за 2,3 трлн. долара. През 2022 г. номиналният БВП беше 2,2 трлн. долара.
Общата инфлация миналата година беше на ниво от 11,9%, а тази година прогнозата е за равнище в диапазона 7,0-7,5%, въпреки че поне 15,7 млн. души живеят под прага на бедност от 14 375 рубли (157 долара) на месец, сочи официалната статистика.
Игор Липиц, руски икономист, твърди, че официалните руски данни за нивата на бедност не са добри, както и цялостната картина на икономиката на страната, въпреки захаросаните слова, целящи да зарадват властите в Кремъл.
„Действителността не е добра“, заяви Липиц, добавяйки, че очаква поне минимална стагнация и сериозно влошаване на състоянието на икономиката след президентските избори през март. „Голяма част от руското население е с много ниски заплати".
Според него около 20 млн. души може да са изпаднали в бедност или са на ръба ѝ, а много от тях вероятно са задлъжнели на фона на високите лихви на централната банка от 15% и голяма част от икономистите смятат, че рублата може да поевтинее след изборите.