Свати Дингра, един от членовете на комисията, която определя паричната политика на Английската централна банка (АЦБ), предупреждава, че потребителите трябва да се подготвят за нови повишения на цените на храните в бъдеще, тъй като изменението на климата и геополитическото напрежение предизвикват шокове, пише Bloomberg.
Дингра заяви, че Великобритания разчита на внос, за да произвежда 80% от храната си, и в това отношение е по-зависима от него, отколкото други страни, и много повече, отколкото правителството на Обединеното кралство смята.
„Като се има предвид, че вероятно ще станем свидетели на повече подобни увеличения на цените на храните, дължащи се главно на геополитиката, както на изменението на климата, мисля, че трябва да имаме програма за продоволствена сигурност“, заяви тя по време на панелна дискусия в Бристол.
Коментарите ѝ разкриват уязвимостта на Обединеното кралство към сътресения в световното предлагане и засилват опасенията за връщане към по-нестабилни цени. Това загатва и за затрудненията за централните банкери на АЦБ в определянето на курса за лихвените проценти и овладяването на инфлацията, която остава повече от три пъти над целта от 2%.
Инфлацията при храните във Великобритания се ускори до най-високото си ниво от десетилетия насам по-рано тази година, тъй като войната в Украйна наруши доставките на зърно и фермерите бяха засегнати от по-високи разходи, включително за гориво, фуражи и торове. Въпреки че ръстът на цените на хранителните стоки вече се забавя, той остава двуцифрен.
Дингра, която е експерт в областта на търговията, каза, че зависимостта на Обединеното кралство от вносна храна е „доста по-висока“ в сравнение с други големи икономики и достига до 80%, като се вземат предвид вложените ресурси за производството на хранителни продукти, като горива. Това предполага много по-голяма зависимост от вноса в сравнение с оценките на правителството, според които около половината от консумираната храна във Великобритания е вносна.
„В един момент наистина трябва да проведем по-сериозен обществен разговор по повод това, че много от нашите цени, не само на храните, но и в по-широк план, не се определят от Великобритания, а от чужбина“, каза тя.
Дингра е един от най-гълъбово* настроените централни банкери на АЦБ и гласуваше за прекратяване на затягането много преди деветчленният комитет по паричната политика да реши да направи пауза през септември.
От регулатора заявиха в ноемврийския си протокол за паричната политика, че очакват допълнителното забавяне на инфлацията при храните да бъде един от ключовите двигатели на по-слабия ръст на цените като цяло в близко бъдеще.
АЦБ прогнозира, че инфлацията при храните ще се забави до едноцифрена стойност през последното тримесечие на 2023 г. и до около 5% през първите три месеца на следващата година. Според нея ще отнеме време, докато намаляването на производствените разходи в хранителния сектор се отрази на цените на потребителските стоки в магазините.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст иь следователноь рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.