Най-големите икономики в източната част на Европейския съюз навлизат в крехко възстановяване, тъй като отслабващата инфлация насърчава потребителите отново да започнат да харчат, пише Bloomberg.
Унгария излезе от техническа рецесия с по-добър от очакваното ръст през третото тримесечие от 0,9%, показаха данни от вторник. Разширяването на Румъния продължава с ръст от 0,4% в сравнение с третото тримесечие.
Икономиката на Полша се е разраснала с 1,4%, а на България – с 0,4%.
Отслабващият ценови натиск вече накара централните банки в Будапеща и Варшава да започнат да намаляват лихвите. Чехия може да последва след неочакваното свиване на икономиката. Все пак картината остава замъглена, ако инфлацията отслабва бавно през следващите месеци. Производството също изпитва затруднения от спадащото търсене в еврозоната.
„Можем да говорим за леко възстановяване на региона, но не и за силен отскок“, казва Юрай Котиан, икономист в Erste Group Bank във Виена. „Външната среда не е много благоприятна за растеж“.
Икономиката на Унгария е най-силно засегната. Най-високата инфлация и лихви в ЕС накараха гражданите и компаниите да намалят разходите. Държавната подкрепа, предоставена от правителството на премиера Виктор Орбан, не успява да осигури достатъчно облекчение. Страната също така е в конфликт с ЕС заради повече от 30 млрд. долара финансиране, което беше спряно поради опасения за върховенството на закона и корупцията.
„Потреблението на домакинствата и инвестиционната активност продължават да оставят сянката на предишните си същности“, казват икономисти на UniCredit. „Единствените фактори, които подкрепиха растежа, и то не по много забележим начин, бяха вносът, който се забави поради свиването на вътрешното потребление, и подобрените обменни курсове“, посочват те.
Румъния успя частично да компенсира някои от външните предизвикателства, като придвижи напред дълго отлагани инфраструктурни проекти като магистрали и модернизиране на болници в последния момент, за да усвои възможно най-много от бюджетните средства на ЕС за 2014-2020 г.
Коалиционното правителство постави като основен приоритет и прилагането на реформите, необходими за възстановяването след пандемията. Програмата освобождава допълнително финансиране от ЕС както за публичната администрация, така и за частния сектор. Инвестициите са основният двигател на растежа през предходните две тримесечия.
Тъй като проевропейската опозиция ще поеме властта до края на годината, Полша може също да види известен напредък в опитите си да получи достъп до повече от 35 млрд. евро спрени фондове на ЕС. Вероятният следващ премиер на страната Доналд Туск каза, че някои плащания може да започнат преди края на годината. Междувременно през третото тримесечие вероятно вътрешното потребление се е увеличило, като безработицата е все още ниска.
„Подобреното състояние на икономиката беше подкрепено от подобрено частно потребление, което беше стимулирано от забавянето на инфлацията и продължаващ силен ръст на заплатите“, посочват в бележка икономистите на ING, водени от Рафал Бенецки.
16:41 | 14.11.23 г.
