Базисната инфлация в Швеция е била малко по-ниска от очакваното през октомври, увеличавайки шансовете централната банка на страната да сложи край на продължилата година и половина кампания на затягане на паричната политика по-късно този месец, пише Bloomberg.
Цените, изключващи енергоизточниците и промените в лихвите, са се повишили с 6,1% спрямо година по-рано през октомври, съобщиха от статистическата служба на Швеция във вторник. Резултатът e по-нисък от очакваните 6,3%, които прогнозираха икономисти, анкетирани от Bloomberg, а централната банка на страната Riksbank заяви на последната си среща, че очаква инфлация на ниво от 6,0%.
Базисната инфлация може да се окаже определящ фактор за следващото решение на Шведската централна банка за лихвите, което централните банкери ще трябва да вземат на 23 ноември. Мненията на икономистите преди тази среща се разминават, а главният стратег на Handelsbanken Клаес Мален каза, че нивото на инфлацията през октомври ще бъде добра новина за тези, които очакват банката да запази референтната си лихва от 4%.
„Въпреки това ние все още смятаме, че Шведската централна банка ще повиши основната си лихва, за да гарантира, че инфлацията ще се забави категорично към целта си“, заяви Мален.
На централната банка ѝ е все по-трудно да постигне баланс, тъй като икономиката на Швеция показва ясни признаци на отслабване, докато инфлацията остава значително над целта от 2%. Особено тревожно за гуверньора на Riksbank Ерик Тедийн и неговите колеги е бързото увеличение на цените на услугите, съчетано със слабата шведска крона, което оскъпява вносните стоки. На базата на тези фактори някои икономисти прогнозират увеличение на лихвите с четвърт пункт до 4,25% по-късно този месец.
Въпреки това централната банка може да реши да отложи още веднъж повишението на лихвите си, тъй като в скандинавската страна в момента се наблюдава ръст на безработицата и силно задлъжнелите компании за недвижими имоти се оказват в затруднение, докато разходите по заемите продължават да се увеличават. Паузата би спечелила време на централните банкери, за да получат по-ясна представа за това как се развиват цените и икономиката.
По-широкият показател за инфлацията (CPIF), включващ и цените на енергията и към който е насочена целта на Riksbank, се е ускорил до 4,2% през октомври от 4% през предходния месец, което е повлияно от значителния годишен спад при цените на електроенергията. Централната банка очаква CPIF да се доближи стабилно до целта си от 2% през втората половина на следващата година.
14:30 | 14.11.23 г.
