Очакванията на потребителите за инфлацията в еврозоната през следващата година са се повишили „значително“ през септември, което обяснява защо Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да задържи лихвите си високи за продължителен период от време, пише Bloomberg.
През следващите 12 месеца анкетираните са заявили, че очакват ниво на инфлацията от 4% спрямо 3,5% в предишното проучване, а несигурността за перспективите се е повишила, заявиха от ЕЦБ в сряда. За три години напред обаче, прогнозите за инфлация остават непроменени на ниво от 2,5%.
Проучването е проведено след лятото, през което инфлацията се задържа над 5% в 20-те държави от еврозоната. Оттогава тя се забави, като стана ясно, че потребителските цени са се повишили само с 2,9% спрямо година по-рано през октомври, отбелязвайки спад от пика от над 10% и доближавайки се до целта от 2%.
Въпреки че централните банкери направиха пауза в затягането на паричната си политика след безпрецедентен цикъл от повишения на лихвите, започнал през юли 2022 г., те трябва да останат „предпазливи“, заяви гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел късно във вторник, като посочи като причина за това икономическата несигурност и риска инфлацията все пак да се окаже по-висока от очакваното.
Мартинс Казакс от Латвийската централна банка коментира в телевизионно интервю в сряда, че лихвите могат да бъдат понижени едва след като ЕЦБ е сигурна, че ръстът на цените се връща към целта.
Според главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който също говори по латвийската телевизия, това може да отнеме известно време. Целта в момента е „да направим пауза, да задържим лихвите на нивата, на които са в момента“, допълни той. Представителите на регулатора ще могат да разгледат резултатите от още едно проучване за очакванията за инфлация на потребителите преди следващата си среща за определяне на паричната политика през декември.
Що се отнася до перспективите за европейската икономика, проучването на ЕЦБ показа, че потребителите стават по-песимистично настроени и очакват свиване с 1,2% през следващите 12 месеца в сравнение с 0,8% преди. Данни от миналата седмица показаха, че брутният вътрешен продукт през третото тримесечие в зоната с единна валута неочаквано се е свил с 0,1%, което я поставя в риск от лека рецесия през втората половина на 2023 г.
Резултатите показаха още, че очакванията за нивото на безработица през годината са се увеличили до 11,4%. Респондентите виждат ръст на номиналните доходи от 1,2% през следващите 12 месеца, а възприятията за лихвите по ипотечните кредити за следващите 12 месеца са се повишили до 5,4% от 5,2 на сто.