Цената на парите расте и причината не е само във Фед

Коя е най-важната цена в международната икономика? Цената на петрола? Цената на полупроводниците? Цената на хамбургера Big Mac? По-важна от каквото и да е било е цената на парите. И в продължение на повече от три десетилетия тя падаше. Сега обаче расте,пишат авторите Джейми Ръш, Мартин Адемер, Маива Къзин и Том Орлик в обширен материал за Bloomberg. Питайте и повечето хора ще ви кажат, че цената на парите се определя от централните банки, пишат те и допълват: "Това е вярно, когато става въпрос за пряк контрол на американските лихвени проценти, Федералният резерв решава. Но налице е една по-дълбока логика. По същество цената на парите – също като цената на каквото и да е било друго – отразява баланса между търсенето и предлагането. По-голямото предлагане при спестяванията смъква лихвените проценти. По-голямото търсене при инвестициите ги вдига нагоре".

За посветените в икономиката цената на парите, която балансира спестяванията и инвестициите, докато държи инфлацията стабилна, има друго име: естествен лихвен процент. За да стане ясно защо тази концепция е ключова за определянето на политиките, трбява да се вземе предвид какво би станало, ако Фед зададе лихвени проценти много под естествените. Когато парите са твърде евтини, ще има прекалено много инвестиции, няма да има достатъчно спестявания и икономиката ще прегрее – което ще доведе до спираловиден ефект при инфлацията. Обратно, ако Фед зададе разходите по заеми над естествения лихвен процент, то тогава ще има прекалено много спестявания, недостатъчно инвестиции и икономиката ще се охлади – което ще доведе до растяща безработица.

В продължение на повече от три десетилетия лихвените проценти в САЩ се движеха с тенденция за понижения. По изчисления на авторите и коригиран спрямо инфлацията, естественият лихвен процент за 10-годишните американски държавни ценни книжа намалява от малко над 5% през 1980 г. до малко под 2% през последното десетилетие.

За да разберат какво е намалило лихвените проценти, както и за да направят прогноза накъде естествените лихви ще се движат в бъдеще, авторите изготвят модел на най-големите фактори, движещи предлагането при спестяванията и търсенето при инвестициите. Данните се простират в период от половин век и обхващат 12 развити икономики, дълбоко обвързани с международната финансова система. Резултатите показват, че една от най-важните причини за понижаването на естествената лихва е слабият растеж. През 60-те и 70-те години на миналия век разрастването на работната сила и увеличаването на продуктивността означават, че средния годишен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) е близо до 4%. А силният растеж поражда тласък към инвестиции – което увеличава стойността на парите.

До началото на новото хилядолетие обаче тези двигатели вече остават без гориво. След световната финансова криза през 2007-2008 г. средният годишен ръст на БВП спада до около 2%. Една по-мудна икономика означава, че привлекателността на инвестирането за в бъдеще намалява – влачейки надолу цената на парите.

Промяната при демографията също има своя принос. От 80-те нататък, когато поколението на бейби бумърите (родените приблизително от 1946 г. до 1964 г., бел. ред.) започва да спестява повече пари за пенсия, предлагането при спестяванията се покачва – оказвайки по-голям натиск в посока надолу при естествените лихви.

Други фактори също имат своя принос. По отношение на спестяванията в уравнението икономиката на Китай расте бързо, пестейки много и насочвайки тези спестявания към американски държавни облигации. А в САЩ неравенството в доходите се разраства – печелещите много пестят по-голям дял от приходите си, което още повече увеличава спестяванията.

По отношение на инвестициите, компютрите стават по-евтини и по-мощни, което означава, че компаниите не е нужно да харчат толкова много за актуализиране на хардуера – което намалява търсенето на инвестиции и понижава естествените лихвени проценти.

Що се отнася до американската икономика, понижаването на цената на парите има отчетливи последици. Редуцираните разходи по заеми означават, че домакинствата могат да получават по-големи ипотеки. В началото на новото хилядолетие мнозина отхапаха повече, отколкото могат да сдъвчат. Има много причини за краха при високорисковите ипотеки и световната финансова криза, като намаляващите лихвени проценти са една от тях.

И по-евтините пари означават, че дори и при почти утроения федерален дълг на САЩ – от 33% от БВП в началото на века до почти 100% днес – цената на обслужването на този дълг остава ниска, позволявайки на правителството да продължи да харчи за образование, инфраструктура и за армията.

За Фед по-нисък естествен лихвен процент означава по-малко пространство за понижаване на лихвите по време на рецесия, което води до много „кълчене на пръсти“ заради отслабващата огнева мощ на паричната политика.