Какви ще са икономическите последици от войната в Израел?

Какво се надяваше да постигне "Хамас" с атаката си срещу Израел на 7 октомври? Отговорът е, че със сигурност искаше да подпали региона. По-конкретно, да провокира отговора, който виждаме, с неизбежни последици за глобалната репутация на Израел и перспективите за мир в региона. Стратегията, с други думи, беше да се превърнат хората в Газа в мъченици за по-голяма кауза. Уви, тя сработи, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Улф.

Начинът, по който конфликтът ще се развие, ще има последици за много човешки животи, за регионалния баланс на силите и може би дори за глобалния мир. Но има и последици за глобалната икономика, която беше ударена от поредица от шокове през последните четири години: Covid-19, инфлацията след пандемията, войната на Русия срещу Украйна и сега това. Колко голям ще се окаже този последен шок?

Според глава със „специален фокус“ от най-новите перспективи на Световната банка за суровинните пазари, във връзка с „Потенциалните краткосрочни последици от конфликта в Близкия изток“, броят на хората, страдащи от сериозна продоволствена несигурност, е скочил с повече от 200 милиона между 2019 и 2021 г. Инвазията на Русия в Украйна ще да е задълбочила проблема, въпреки че данните все още не са налични. Това отчасти се дължи на прякото ѝ въздействие върху цените на храните и отчасти на по-високите цени на енергията. Още един голям скок в цените на енергията би влошил ситуацията.

И така, колко големи могат да бъдат последиците от войната в Израел? Това зависи от отговора на още два въпроса. В каква степен и докъде може да се разпространи войната и нейните политически разклонения? В допълнение, какви могат да бъдат последствията за световната икономика, до голяма степен (но не изключително) чрез енергийните пазари?

За щастие Гидиън Ракмън (главният външнополитически коментатор на Financial Times – бел. прев.) наскоро отговори на първия въпрос. Той припомни, че Първата световна война започва като конфликт между Австрия и Сърбия, и двете съюзнички на по-големи сили. В този случай Израел може да се разглежда като прокси на САЩ, а „Хамас“ и „Хизбула“ като такива на Иран (който на свой ред може да се окаже прокси на Русия или дори Китай).

Верига от катастрофални събития може, отбеляза Ракмън, да се разпространи към Персийския залив. Може дори да доведе до конфликт между суперсили. Освен това можем да добавим, че режимите в региона могат да бъдат дестабилизирани от народния гняв заради неуспеха да се помогне на Газа. Струва си да припомним, че икономически пагубното петролно ембарго от 1973 г. не беше пряк резултат от война, а политически отговор на арабските производителки.

Ако войната се разрасне, ще има ли това и икономическо значение? Да, определено. Регионът на Близкия изток е безспорно най-важният производител на енергия в света: според Статистическия преглед на световната енергетика от 2023 г. той съставлява 48 процента от глобалните доказани запаси и е произвел 33 процента от петрола в света през 2022 г. Нещо повече, според Службата за енергийна информация на САЩ една пета от световните доставки на петрол е преминала през Ормузкия пролив, в края на Персийския залив, през 2018 г. Това е рискова точка за световните енергийни доставки.

Световната банка също така отбелязва, че миналите енергийни шокове са имали висока цена. Нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. изстреля средните цени на петрола със 105% три месеца след инвазията, арабското петролно ембарго от 1973-74 г. ги вдигна с 52%, а Иранската революция от 1978 г. - с 48%.

Досега обаче ефектите върху цените на петрола от атаките на „Хамас“ срещу Израел и войната в Газа са скромни. В реално изражение цените на петрола през септември бяха близки до средните си стойности от 1970 г. насам. Като цяло досега не може да се види нищо драматично. Освен това, добавя докладът, петролът е станал по-малко важен и петролните пазари са по-малко уязвими от 70-те години насам: петролният интензитет на глобалното производство е намалял с близо 60 процента оттогава; източниците на доставка са диверсифицирани; стратегическите резерви са по-големи; а създаването на Международната агенция за енергетика (МАЕ) подобри координацията.

Въпреки това петролът остава жизненоважно транспортно гориво. Втечненият природен газ от Персийския залив пък е важна част от световните доставки на природен газ. Значими прекъсвания на тези доставки биха имали силно въздействие върху цените на енергията, световното производство и общото ниво на цените, особено при хранителните продукти.

Световната банка предвижда сценарии с малки, средни и големи прекъсвания на доставките. В първия сценарий доставките ще намалеят с до 2 милиона барела на ден (около 2 процента), според втория - с 3-5 милиона барела, а според третия - с 6-8 милиона барела. Съответните цени на петрола ще бъдат 93-102, 109-121 и 141-157 долара за барел (спрямо 80-85 в момента). Най-лошият сценарий би довело реалните цени до техните исторически върхове. Ако проливът бъде затворен, резултатът би бил още по-лош. Все още сме в ерата на изкопаемите горива. Конфликт в най-големия петролен регион в света може да бъде много вреден.

Най-добрият начин да се подходи към това е да се подчертае несигурността. Има голяма вероятност конфликтът да бъде овладян. Ако стане така, икономическите ефекти ще останат незначителни. Но е възможно той да се разпространи и така да стане много по-сериозен. Граждански вълнения могат да принудят правителствата в региона да обмислят ембарго. „Хамас“ може би иска регионът да пламне. Но това със сигурност няма да е в интерес на милиардите хора, които искат да продължат живота си по най-добрия начин. От политиците в региона и извън него зависи да избягват грешки, които се оказаха опустошителни в миналото.

В момента големият въпрос е какво ще направи Израел. Разбирам възмущението, което изпитват израелците от бруталното нападение и решимостта им да премахнат „Хамас“. Но осъществимо ли е това чрез военни средства? Каква е тяхната крайна политическа цел? Каква, ако има такава изобщо, е стратегията им за съжителство с палестинците? Преди всичко, колко мъдро е да се държат точно както "Хамас" толкова очевидно искаше?