Не е необходимо внимателно вглеждане в икономическата статистика, за да разберем, че доходите в САЩ далеч надминават тези във Великобритания през последните години. Няколко минути в Instagram или TikTok ще свършат работа; ще бъдете посрещнати с море от клипове с показно американско потребление на фона на хубави домове. Схванахме, пише колумнистът на Financial Times Джон-Бърн Мърдок.
Но ако не се заровите в данните, бихте пропуснали ключов и недооценен нюанс: голямото предимство на Америка в доходите е изключително при висшистите. Британците, които са напуснали образователната система на 18 години без диплома, са получавали средно 14 паунда на час през 2022 г. (около 18 долара след корекция за ценовите разлики). Техните американски колеги са печелили съвсем малко повече, по 19 долара на час.
Като оставим тази нотка на относителен оптимизъм настрана, бих посъветвал британските висшисти да отклонят погледа си, пише авторът. Миналата година техните средни почасови доходи бяха 21 пунда, или малко над 26 долара. Добра премия от 47 процента спрямо техните сънародници без диплома за висше, ще си кажете. Защо е целият негативен шум? Защото от другата страна на Атлантическия океан висшистите в САЩ прибират почти 36 долара на час. В навечерието на световната финансова криза преди 15 години британските висшисти изкарваха само 8 процента по-малко от американските; тази разлика е набъбнала до 27 процента.
По същество това са едни и същи хора. Една и съща възраст, подобни образователни нива, все по-обитаващи една и съща култура, тъй като интернет и социалните мрежи размиват националните граници. Въпреки това на едната група се плаща с 37 процента повече. Какво може да обясни такова драматично разминаване?
Дали британските висшисти просто са по-малко квалифицирани от техните американски колеги? Или по-малко квалифицирани в най-доходоносните области? Често срещано оплакване е, че хората вземат твърде много необещаващи дипломи. Но комбинацията от изучавани предмети е сходна: 34 процента от американските висшисти на възраст 25-60 години са учили наука, технологии, инженерство и математика (т. нар. основни предмети) срещу 30 процента в Обединеното кралство. Британските висшисти като цяло имат нужните умения.
Проблемът е, че тези умения се радват на много по-високо и по-доходоносно търсене в САЩ, отколкото в Обединеното кралство.
В пионерно проучване на Харвардския университет, публикувано тази година, Ана Стансбъри, асистент професор по трудови и организационни изследвания в Масачусетския технологичен институт (MIT), показа, че тъй като делът на висшистите в работната сила на Великобритания се е увеличил през последните 25 години, надбавката към заплатите, която те получават спрямо не-висшистите е спаднала. Следователно можем да заключим, че като цяло предлагането на квалифицирани работници във Великобритания изпреварва търсенето. Само в Лондон броят на високоплатените работни места е в крак с нарастващия брой висококвалифицирани служители.
Анализът на Стансбъри за САЩ и показва ярък контрастът. В почти цялата страна - от Бостън до Сан Франсиско - премията за възнаграждение на висшистите се е запазила (или дори се е повишила), въпреки че предлагането на висшисти се е увеличило. Америка има планини от изключително доходоносни и квалифицирани работни места, преследващи най-добрите кандидати, докато Великобритания има планини от квалифицирани кандидати, преследващи малък брой възможности от световна класа за работа на висшисти.
Резултатът е, че в по-голямата част от Великобритания повече от една трета от висшистите работят на места, които не изискват университетска диплома - дори в Лондон цифрата е 25 процента. Извличането на премия за вашите умения е много по-трудно, когато те са в повече спрямо изискванията.
Решаването на проблемите със справедливото заплащане на британските висшисти няма да бъде нито лесно, нито бързо. От страна на търсенето трябва най-накрая да се задвижи сериозно проектът за изравняване на регионите извън Лондон със столицата и да се направи създаването на работни места за висшисти част от него. Висшистите в Лондон се радват на много по-висока премия за уменията си от тези другаде, защото столицата е също толкова привлекателна дестинация за инвестиции във висококачествени работни места, колкото и за самите висшисти. За твърде много от другите градове и региони на Великобритания десетилетията на безхаберие от властите означават, че нито едно от тези неща не е вярно.
От страна на предлагането някои твърдят, че Великобритания трябва да намали броя на хората, които следват, но това не се потвърждава от данните. Квалифицираната работна сила на Обединеното кралство очевидно е недостатъчно използвана, но далеч по-добрите резултати на Америка с подобен относителен размер и квалификация на работната ръка сочат, че Великобритания е обременена от слабо търсене на ценни умения, а не от свръхпредлагането им. Корекцията трябва да бъде чрез осигуряване на подходящи работни места.
В крайна сметка проблемът с премиите към възнагражденията на висшистите е следствие на по-широките проблеми на Обединеното кралство: неуспехът да се съживи икономиката след световната финансова криза и десетилетията на недостатъчно инвестиране.
13:17 | 19.11.23 г.
