Дания и други страни са открили до 16 млрд. евро неразпределени европейски средства, които Брюксел изглежда не е взел предвид, когато поиска от столиците да наберат допълнителни 100 млрд. евро за следващите четири години, пише Financial Times.
„Всичко това показва, че Комисията не си е свършила надлежно работата, преди да поиска допълнителни пари и страните членки не са доволни“, коментира дипломат от ЕС.
Говорител на Европейската комисия е отказал коментар.
Предложеното допълнение от 67 млрд. евро към бюджета на ЕС за 2021-2027 г., известен като многогодишна финансова рамка, плюс 33 млрд. евро под формата на заеми, е един от най-спорните въпроси между страните членки преди срещата на лидерите в Брюксел в четвъртък.
Половината от предложената от Комисията добавка – 17 млрд. евро грантове и 33 млрд. евро заеми, цели предоставянето на бюджетна подкрепа за Украйна за четири години, за което има почти единодушно съгласие сред правителствата на страните членки на ЕС.
Но много столици отхвърлят исканията на комисията за 50 млрд. евро за покриването на други нужди от финансиране, включително по-високите от очакванията лихвени плащания по съвместния заем на ЕС за плана за възстановяване след коронавирусната пандемия на стойност 800 млрд. евро, с аргумента, че националните бюджети са подложени на краен натиск. Вместо това те поискаха от Брюксел да намери вътрешни спестявания и неизползвани средства. Копенхаген и други столици също направиха проучвания по въпроса.
Втори дипломат от ЕС потвърди, че страните членки имат широко съгласие за 50-те милиарда евро за Украйна, но допълни, че „има спор за другите 50 млрд. евро, които Комисията би искала да осигури“.
„Нека започнем първо с промяна на приоритетите, а все още не сме видели това от Комисията“, каза дипломатът.
ЕК предупреди страните членки, че финансирането на ключови програми на ЕС може да бъде намалено с до 30%, ако бюджетът не бъде допълнен с национални вноски, сочи анализ на бюджетни предложения, направени от Испания, която е ротационен председател на съюза.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел изпрати писмо до лидерите на ЕС, в което заявява, че блокът трябва „да отправи критичен поглед към най-неотложните ни нужди, да установи приоритетите ни и да реши как да ги финансира“.
Редица страни членки изразиха притеснения, че Комисията не предлага максимален лимит върху нужното финансиране за покриването на лихвени плащания по съвместната програма за заеми на блока, които нараснаха рязко с инфлацията.
Други отбелязаха, че предлаганата помощ за Украйна на стойност 50 млрд. евро може да бъде променена, за да включва повече заеми и по-малко грантове, за да се освободят пари за по-неотложни нужди за други части от добавката към бюджета.
„Време е лидерите да дадат известни указания…какви са приоритетите и как ги финансираме. Това са въпросите, на които лидерите ще бъдат заставени да отговорят“, коментира високопоставен представител на ЕС, участващ в подготовката на срещата на върха.
Области от бюджета на ЕС, за които се смята, че са с най-голям риск от намаляване на средствата, включват програма за подкрепа на цифровите и чисти технологии на фона на опасения, че блокът губи водещите си индустрии за сметка на страни като САЩ и Китай, където се предлагат големи държавни субсидии.
Южноевропейските страни подкрепят програмата, но някои по-пестеливи правителства като нидерландското и германското искат размерът ѝ да бъде намален.
Други потоци, които може да бъдат намалени, включват програма „Хоризонт“ за научни изследвания и програмата за обмен на студенти „Еразъм“, казват дипломати, участващи в преговорите. Мнозинството страни членки отхвърлят също така добавка от 1,9 млрд. евро към собствения бюджет на Комисията за финансиране повишаването на заплатите на служителите на ЕС, сочи оценката на испанското председателство.
„Трябва да мислим повече в посоката на преразпределяне, приоритизиране в рамките на бюджета вместо за допълнителни ресурси“, коментира представител на германското правителство и допълни, че правителството в Берлин е било „изненадано“ от мащаба и разнородността на някои предложения на Комисията и на страни членки за прегледа на бюджета.
Ръстът на лихвите по заемите за финансиране на пакета от мерки на ЕС за възстановяване след пандемията „играе роля и трябва да бъде финансиран някак“, казва представителят. Но това „трябва да се направи чрез преразпределяне в останалата част от бюджета и промяна на приоритети вместо с искане за нови пари“, допълва той.