Правителствата трябва да отворят нов фронт в ограниченията на международно ниво срещу укриването на данъци, налагайки глобален минимален данък върху милиардерите, който може да носи 250 млрд. долара годишно, твърди Европейската данъчна обсерватория, цитирана от Ройтерс и Bloomberg.
Ако бъде наложен такъв данък, сумата ще се равнява на едва 2% от богатството на стойност близо 13 трлн. долара, притежавано от общо 2700 милиардери в света, съобщи изследователският център, който е част от Paris School of Economics.
Към момента ефективният данък върху личното богатство на милиардерите често е далеч по-малък от данъците, които други данъкоплатци с по-скромни средства плащат, защото те могат да държат богатството си в "кухи" компании, предпазвайки се от данък върху доходите, отбелязва обсерваторията в годишния си доклад за укриването на данъци 2024 Global Tax Evasion Report.
„Според нас това е трудно да се оправдае, защото може да подкопае устойчивостта на данъчните системи и приемането на данъчното облагане от обществото“, коментира директорът на обсерваторията Габриел Цукман пред журналисти.
Данъкът върху личното богатство за милиардерите в САЩ е близо 0,5% и е 0% във Франция, която иначе се слави като страна с високи данъци, отбелязва обсерваторията.
Нарастващото неравенство в богатството в някои страни засилва призивите най-богатите граждани да поемат по-голяма част от данъчното бреме, докато публичните финанси се задъхват заради застаряващото население, огромните нужди за финансиране на климатичния преход и наследения дълг от COVID пандемията.
Бюджетът за 2024 г. на американския президент Джо Байдън включваше планове за минимален данък от 25% за най-богатия 0,01% от населението, но те така и не бяха одобрени, докато конгресмените във Вашингтон се занимаваха със заплахата от блокиране на работата на правителството и наближаващите крайни срокове за плащане.
Макар че координирана международна инициатива за облагане на доходите на милиардерите може да отнеме години, обсерваторията отбелязва примера с успеха на правителствата в почти пълното прекратяване на банковата тайна и ограничаването на възможностите на мултинационални компании да прехвърлят печалби към страни с ниски данъци.
Въвеждането през 2018 г. на автоматично споделяне на информация за сметки намали три пъти богатството, държано в офшорни компании, регистрирани в страни, които са смятани за данъчен рай, отбелязва обсерваторията.
Споразумение през 2021 г. между 140 страни ще ограничи възможностите на мултинационалните компании да намаляват данъци чрез регистриране на печалби в страни с ниски данъци, като въведе от догодина глобален минимум от 15% за корпоративните данъци.
„Нещо, което много хора смятаха за невъзможно, сега знаем, че може да бъде направено. Логичната следваща стъпка е да приложим тази логика към милиардерите, а не само към мултинационалните компании“, отбеляза Цукман.
В отсъствието на широк международен стремеж за минимален данък върху милиардерите той допълни, че „коалиция на желаещи страни“ може едностранно да поведе в тази посока.
Макар че краят на банковата тайна и минималният корпоративен данък сложиха край на десетилетната конкуренция между страните за данъчните ставки, редица възможности за намаляване на разходите за данъците остават в сила, се казва в доклада.
Например богатите все повече инвестират пари в недвижими имоти вместо в офшорни сметки, а компаниите могат да се възползват от вратички в минималния корпоративен данък от 15%.
В същото време правителствата се конкурират все повече за инвестиции чрез субсидии, въпреки че това не вреди толкова на данъчните им основи в сравнение с конкурирането само за ниски данъчни ставки, отбелязва обсерваторията.
10:59 | 23.10.23 г.
