Бейли от АЦБ: Инфлацията все още има дълъг път пред себе си

Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли отбеляза, че централните банкери все още не могат да се откажат от борбата си срещу инфлацията, въпреки че има все повече признаци, че икономиката на Великобритания отслабва, съобщава Bloomberg.

Ръстът на заплатите е твърде бърз, за да бъде съвместим с целта на централната банка за 2% инфлация и „има още доста време“, докато натискът върху цените на храните отслабне, коментира Бейли в интервю за Belfast Telegraph, публикувано в петък.

Неговите твърдения са в синхрон с официалните данни, които отчитат рязък спад в обема на продажбите на дребно през септември и бум на данъчните постъпления заради засилената инфлация. Те илюстрират силния инфлационен натиск, с който АЦБ се опитва да се справи.

„Упорито високата инфлация, необичайно топлия септември и високите разходи по заемите сигнализират за потиснати потребители, чието доверие в икономиката отслабва все повече“, заяви Чарлз Хепуърт, инвестиционен директор в GAM Investments. „Сега изглежда, че това все повече се отразява в намеренията на избирателите“.

Доходността по двугодишните държавни ценни книжа на Великобритания, която е сред най-чувствителните към промени в паричната политика, се понижи с четири базисни пункта до 4,94%, отстъпвайки от едномесечния си връх, достигнат в четвъртък. Паричните пазари намалиха залозите за допълнителни повишения на лихвените проценти, понижавайки шанса за последно увеличение с четвърт пункт до 60% в началото на следващата година в сравнение с 90% по-рано тази седмица.

Централните банкери пресмятат колко още трябва да забавят инфлацията, която в момента е три пъти по-висока от целта на АЦБ. Бейли заяви, че „не е изненадан“ от данните за инфлацията в сряда, които показват, че потребителските цени са се повишили с 6,7% през септември спрямо предходната година, запазвайки темпа си от август.

Премиерът Риши Сунак прие това като добър знак и обеща да направи всичко възможно, за да забави инфлацията до наполовина по-нисък темп до края на годината. Бейли каза, че според предишните прогнози на централната банка „това може да бъде постигнато“.

Бейли не е обсъждал лихвените проценти в интервюто за вестника, но той и главният икономист Хю Пил са сигнализирали, че основната лихва по кредитите може да остане на ниво от 5,25% в краткосрочен период, докато не се появят по-осезаеми доказателства, че инфлационният натиск отслабва.

Той добави, че очаква инфлацията да „продължи да се забавя“, въпреки ръста на заплатите, който все още е близо до исторически върхове. „Растежът на заплащането, при това отчитане, остава доста по-висок от целта“, каза Бейли.

АЦБ очаква инфлацията да се забави сериозно през октомври, когато бъдат публикувани следващите данни. Това ще се дължи на факта, че поскъпването на енергията преди година, вече няма да фигурира в данните. Забавянето на инфлацията след това ще бъде по-постепенно, смята той.

Централните банкери повишиха лихвите си най-рязко от три десетилетия насам, за да намалят ценовия натиск. Данните, публикувани в петък сутринта, са още един знак, че тези увеличения са се отразили негативно на потребителите и са довели до неочаквано рязък спад в продажбите на дребно.

Обемът на стоките, продадени в магазините и онлайн, е спаднал с 0,9% през септември в сравнение с ръст от 0,4% предходния месец, съобщиха от Националната статистическа служба (ONS) в петък. Икономистите прогнозираха спад от 0,4%.

Това се дължи както на необичайно топлото време, което попречи на потребителите да пазаруват есенни и зимни дрехи, така и на спад в покупките на луксозни артикули, включително часовници и бижута.

Данните от петък завършиха седмицата, изпълнена с доклади, които сочеха забавяне на икономиката. Ръстът на заплатите се забавя, безработицата се е увеличила, бизнес активността изглежда слаба, а потребителското доверие е намаляло.

Доверието на потребителите във Великобритания е спаднало най-много от началото на пандемията, тъй като домакинствата с финансови затруднения усещат още по-силно въздействието на упоритата инфлация и по-високите лихви.

Институтът GfK заяви, че показателят, измерващ потребителските нагласи, е спаднал с 9 пункта до минус 30 пункта през октомври. Спадът беше най-големият такъв от април 2020 г насам., когато беше първото затваряне, свързано с Covid във Великобритания. Подобен спад се наблюдаваше и след Brexit през 2016 г.

Данните за публичните финанси също отчитат огромен натиск върху икономиката от инфлацията.

Бюджетният дефицит през първите шест месеца на фискалната година е бил 81,7 млрд. паунда (99 млрд. долара) - с 15,3 млрд. паунда над същия период на миналата година, но с 19,8 млрд. паунда по-малко от прогнозата на Службата за бюджетна отговорност през март.

Дефицитът само през септември е бил 14,3 млрд. паунда, съобщи Службата за национална статистика, по-малко от медианната оценка от 18,3 млрд. паунда в проучване на Bloomberg.

Неочакваният резултат до голяма степен отразява силата на постъпленията от данъка върху доходите, тъй като високата инфлация повишава както заплатите, така и печалбите на компаниите. В своя „Зелен бюджет“ от тази седмица Институтът за фискални изследвания заяви, че дефицитът вероятно ще възлезе на 112 млрд. паунда през 2023-24 г., или 4,2% от БВП, а не на 131,6 млрд. паунда, както прогнозира Службата за бюджетна отговорност.

„Публичните разходи на Обединеното кралство са особено чувствителни към инфлацията, тъй като значителна част от държавния дълг на Обединеното кралство е индексиран, което означава, че лихвените плащания се увеличават с инфлацията“, смята икономистът на PwC Дивия Шридхар. „Продължаваме да вярваме, че правителството ще изпълни целта си да забави инфлацията до наполовина по-ниска стойност към края на тази година. Ако целта бъде постигната, то тя ще доведе до значителни ползи за публичните финанси".