Страховете от миналата година за цената на енергоносителите – петрол и газ, за цената на тока, за цената на основни храни, не се сбъднаха. Това каза пред БНР Лъчезар Богданов - главен икономист на Института за пазарна икономика.
„Всъщност, ако погледнем на световните борси и пшеницата, и царевицата са доста надолу от миналата година, както и цената на суровото мляко. Слънчогледът, дори да не го коментираме, защото там имаме срив на цената спрямо върховите стойности от миналото лято, което дава основание да очакваме задържане на инфлацията, и второ – поевтиняване на много стоки“, каза той. Икономистът даде пример с цената на олиото, намаляла значително спрямо миналата година. Според него тези тенденции ще се запазят в следващите месеци.
Богданов отчита и значението на заплахите от рецесия в големите икономики в еврозоната, но и глобален план – забавянето в Китай, в САЩ, високите лихви, които също оказват натиск надолу на ключови суровини. „Когато икономиката е в криза, има по-малко индустрия, по-малко производство, по-малко потребление, по-малко транспорт, по-малко търсене на ключови суровини на енергоносители. Това е едната страна на прогнозния модел. Не бих го нарекъл изцяло оптимистичен, защото от една страна, означава по-ниски цени, но от друга страна, означава икономически трудности пред част от бизнеса“, отбеляза Богданов.
Според него обаче има и друга прогноза, базирана на притесненията от много по-сериозен конфликт в Близкия изток, която, по подобие на началото на войната в Украйна, включва сценарий с много сериозен шок на цените на горивата, което води до себе си повишаване на цените на горивата и на почти всичко свързано с транспорт и преработка.
По отношение на темата за държавния бюджет Богданов посочи, че няма как въпросът за дефицита да бъде разграничен от този за дълга. „Двете неща вървят заедно. Затова доброто фискално управление и добрата бюджетна политика гледат тенденцията в приходите и разходите, данъчната политика, ефективността на публичните разходи, че да има минимален дефицит, а в добри години трябва да има дори излишък. Дългът се появява като необходимост - когато има дефицит, той трябва да бъде финансиран отнякъде", посочи Богданов.