Нито една санкция не е поставила авторитарен режим "на колене", но ги кара да търсят скъпи алтернативи, а европейските мерки нанасят "удари върху путинизма". Това беше коментирано в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург по-рано днес (17 октомври). Европейските депутати ще гласуват резолюция с насоки към останалите европейски институции по време на пленарната сесия през ноември.
Страните от ЕС наложиха ограничителни мерки в общо 11 пакета, като последният беше одобрен през пролетта на 2023 година. Чрез тях беше наложено петролно ембарго, ограничен бе достъп до стоки с възможна двойна употреба и нови технологии, както и други санкции за руската икономика.
По време на дебатите относно ефективността на санкциите срещу Русия, въведени от ЕС заради войната в Украйна, комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейнедрс коментира, че руската икономика се превръща във военна икономика, но "производството на оръжия няма да донесе просперитет на руснаците".
Русия много внимателно публикува данни за състоянието на икономиката си, но е видно, че санкциите на ЕС дават резултат, обобщи комисарят. Той допълни, че едно от най-големите предизвикателства обаче е, как да бъдат избегнати "пробивите" в мерките и начините Русия да ги заобиколи. От трибуната на ЕП Рейндерс анонсира, че се водят разговори за ограничаването на начините за заобикаляне на вторичните санкции и ЕК обновява насоките за изпълнение на мерките.
Рейндерс отчете, че приходите в руския бюджет от продажбата на петрол и природен газ намаляват, а разходите за войната - растат. През тази година се очаква бюджетният дефицит да бъде 1,7 трилиона рубли (почти 17,5 млрд. долара). Блокираните средства на руската централна банка в размер на 300 млрд. евро, оказват натиск върху рублата, което кара властите да предприемат допълнителни мерки.
Действията на централната банка стават все по-рестриктивни в опит за ограничаване на инфлацията (която достигна 6% през септември), беше частично върнат и капиталовия контрол.
Сред мерките за стабилизиране са и изземването на активите на чужди инвеститори, което пък ще забави възстановяването на доверието в руската икономика за дълго време, каза още Рейндерс.
Санкциите нанасят удари на "путинизма"
По време на дебатите голяма част от европейските депутати отхвърлиха тезата, че санкциите не работят и в пленарната зала се чуха предложения за още по-тежки ограничения - забрана за внос на втечнен газ от Русия, намаляване на тавана на цената на петрола от 60 на 30 долара за барел, както и ограничаване на движението на руски петролни танкери и задължителни застраховки и централизиран контрол за изпълнението на санкции.
Депутати предложиха още мерки и срещу търговията с руски диаманти, за които намекна преди дни и белгийския премиер Александър де Кроо, както и срещу руската ядрена корпорация "Росатом" и патриарх Кирил. Поискано беше и разширяването на санкциите срещу Беларус, като президентът Александър Лукашенко беше определен като "съучастник" на Русия в тази война.
Дидие Рейндерс обаче отбеляза, че не е толкова важно колко санкции се налагат, а как те се спазват, както и че се работи с трети страни, за да бъдат ограничени възможностите на Русия да финансира войната си.
Военният бюджет на Русия за 2024 година се увеличава със 70%, средствата хазната намаляват, но Москва продължава да води война, коментираха още европейските депутати. Някои от санкциите са довели до обратен ефект - замразяването на активи например върна активи за 50 млрд. евро обратно в Русия.
За малка част от европейските депутати обаче санкциите по-скоро вредят на европейската икономика, отколкото на Русия, сочейки ръста на инфлацията в общността. Те не помагат на Украйна и трябва да бъдат премахнати, коментираха още от трибуната на ЕП.
14:36 | 17.10.23 г.
