fallback

Кристалина Георгиева: Възстановяването на световната икономика е бавно и неравномерно

Намаляването на базисната инфлация изглежда ще бъде по-плавно, счита ръководителката на МВФ

15:06 | 15.10.23 г.

Световната икономика показва устойчивост, но възстановяването е бавно и неравномерно. През последните месеци рисковете намаляха, но все още са насочени в посока надолу. Общата инфлация е около половината от връхната си стойност през 2022 г., но спадът на базисната инфлация е по-плавен, коментира управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в писмено изявление пред Комитета за развитие.

„Инерцията на растежа в повечето страни с ниски доходи и нововъзникващи пазарни икономики отслабва, а постигането на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. става все по-голямо предизвикателство“, коментира Георгиева.

Макар че възстановяването на ценовата стабилност, нормализирането на фискалната политика и защитата на уязвимите групи остават краткосрочни политически приоритети, политиците следва активно да провеждат политики, които могат да подкрепят устойчивия растеж, включително макроструктурни реформи и зелен преход, счита тя.

Многостранното сътрудничество е от решаващо значение за справяне с предизвикателствата, които спъват глобалното възстановяване и засенчват бъдещото благоденствие, включително рисковете, свързани с геоикономическата фрагментация, коментира Георгиева.

Според Георгиева няколко са факторите, които възпрепятстват по-силното възстановяване на световната икономика. Натрупаните по време на пандемията спестявания, които подпомагаха потреблението, са на изчерпване, възстановяването в сферата на услугите след пандемията не е настъпило, а производствената активност е отслабнала. Същевременно войната в Украйна, повишаването на лихвените проценти от централните банки, ограничените фискални възможности, включително високите нива на дълга, геоикономическата фрагментация и зачестилите екстремни метеорологични явления натежават върху перспективите. Като цяло прогнозите са за глобален растеж от 2,9 процента през 2024 г. и 3,1 процента в средносрочен план, което е най-ниското равнище от десетилетия насам.

Предвижда се глобалната базисна инфлация да продължи да намалява устойчиво от 8,7% през 2022 г. до 6,9% през 2023 г. и 5,8% през 2024 г. Дезинфлацията през 2023 г. се дължи предимно на понижаването на международните цени на суровините, макар че затягането на паричната политика и нормализирането на веригите на доставки също допринасят за това, коментира Георгиева. Тя обаче допълва, че намаляването на базисната инфлация изглежда ще бъде по-плавно.

Ръководителката на МВФ предупреждава, че финансовият сектор продължава да бъде подложен на натиск и централните банки трябва да наблюдават отблизо рисковете в банковия, небанковия финансов и имотния сектор и да отстраняват пропуските в данните, надзора и регулирането.

„Необходима е строга фискална позиция, за да се възстановят фискалните буфери. Внимателното предоставяне на информация относно средносрочната рамка, която подкрепя фискалната устойчивост, е важно за изграждане на доверие и избягване на деструктивни пазарни реакции. Съставът на фискалната корекция трябва да защитава най-уязвимите, особено тъй като те са непропорционално засегнати от по-високата инфлация“, коментира Георгиева.

Според нея нецелевите мерки, по-специално тези, които пречат на ценовите сигнали, следва да бъдат постепенно преустановени. В същото време по-строгата фискална позиция би могла да подпомогне и усилията за намаляване на дефлацията чрез намаляване на съвкупното търсене, закрепване на инфлационните очаквания и засилване на цялостния ангажимент за ценова стабилност.

„За държавите с развито икономическо пространство мобилизирането на вътрешни приходи, по-голямата ефективност на разходите и подобрената институционална фискална рамка придобиват все по-голямо значение пред лицето на големите задължения за обслужване на дълга и нуждите от разходи“, счита тя.

Според Георгиева глобалният характер на редица предизвикателства - облекчаване на дълга, продоволствена сигурност и изменение на климата - прави многостранното сътрудничество изключително важно. „Като се има предвид централната роля на международната търговия, съществува спешна необходимост да се възстанови доверието в многостранните рамки, като се започне със СТО“, счита тя.

„Продоволствената сигурност продължава да бъде застрашена от екстремните климатични условия и войната в Украйна, по-специално от спирането на инициативата за черноморски зърнени храни. Страните следва да премахнат търговските ограничения и да гарантират глобалния поток от селскостопански суровини за снабдяване с храни. Необходимо е да се засили многостранното сътрудничество в областта на продоволствената сигурност с основаваща се на правила рамка за ограниченията върху износа на храни“, отбелязва Георгиева.

Тазгодишните интензивни горещи вълни, суши и опустошителни наводнения на фона на рекордни глобални температури подчертават необходимостта от спешни действия в областта на климата, пише ръководителката на МВФ. Многостранното сътрудничество може да спомогне за ускоряване на екологичния преход, като осигури платформа за координация на ценообразуването на въглеродните емисии, избягване на нарушенията в международната търговия и инвестиционните потоци чрез екологични промишлени политики, създаване на зелен коридор за осигуряване на потока от важни минерали и подобряване на обмена на данни и стандартизацията, допълва тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:07 | 15.10.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още