Представете си, че смъртните актове, издадени в определена страна, са подреден пред вас в 10 купчини - от тези, които са доживели до дълбока старост вляво, до най-трагичните смъртни случаи с млади хора вдясно, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.
В купчината най-отляво са най-щастливите хора в обществото: тези, които са спечелили от лотарията по отношение на гени, работни места и резултати. Днес в развитите страни средният сертификат, изваден от тази купчина, ще показва възраст на смъртта в края на деветдесетте години на човек. Това важи както за смъртните случаи в САЩ, така и за тези в Италия, Япония или Швеция. Ако сте сред най-щастливите в Америка, ще живеете толкова дълго, колкото и най-щастливите другаде по света.
В най-дясната купчина намирате най-нещастните. Независимо дали става дума за генетична предразположеност, социално-икономически неуспехи или просто попадане на неподходящото място в неподходящото време, животът на тези хора завършва трагично рано. Но като се пресеят смъртните актове, ще стане ясно, че съдбите на хората в неравностойно положение са много по-зависими от държавата. Дори хората в най-неравностойно положение в Япония и Швейцария обикновено достигат до 60 години. Във Франция, Германия и Великобритания те умират на около 55. В САЩ обаче – средно едва на 41.
Беше изговорено много за дефицита в очакваната продължителност на живота в Америка, но фокусирането върху статистика, която е средна за цялото население, маскира наистина зашеметяващи различия между краищата на разпределението. За мъжете на най-долното стъпало от икономическата стълба в САЩ е още по-лошо. Моите изчисления, пише авторът, показват, че средната възраст на смъртта в тази група е само 36 години, в сравнение с 55 в Холандия и 57 в Швеция.
Не винаги е било така. През 80-те години американците в най-неравностойно положение са живеели приблизително толкова дълго, колкото и французите в такова. До началото на 2000-те животът на дъното се удължи значително и въпреки че имаше дистанция от Франция, тя не беше притеснителна. Но през последното десетилетие животът на най-малко щастливите в Америка се съкрати с удивителните 8 години. Разликата с Франция се превърна в зейнала пропаст. Какво се бе случило?
Обичайно се посяга към икономически обяснения. Разширяващите се неравенства в дълголетието на американците би трябвало да се дължат на разширяващите се неравенства в доходите на американците. По-краткият живот на тези на дъното трябва да е следствие от спад в материалното благосъстояние. Но доказателствата сочат друго.
Неравенството в доходите в САЩ нарастваше през 80-те и 90-те години, но животът на най-бедните американци се удължаваше. Или пък при непроменено неравенство в миналото смъртните случаи в неравностойно положение се увеличаваха. Степента на материална бедност в Америка спадна особено рязко през последното десетилетие, точно както очакваната продължителност на живота на най-нещастните се срина. Освен това най-бедните американци имат доходи, равни на доходите на най-бедните в останалия развит свят.
За да разберем какво се случва, трябва да разгледаме не само продължителността на живота, но и причините за тези ранни смъртни случаи.
В повечето богати страни, ако нямате късмет по отношение на дълголетието, хващате на рак преди да достигнете 60 години. Но ако нямате късмет в САЩ, умирате от свръхдоза наркотици или огнестрелна рана на 40. Което ни води отново към най-шокиращата статистика: сред най-нещастните 10 процента от американските мъже средната възраст на смъртта е 36 години.
Разглеждането на различни региони в САЩ обрисува подобна картина. Състояния като затлъстяването съкращават живота както на богати, така и на бедни, но най-характерните американски проблеми са диференцирани в социално-икономическо отношение. Богатите американци, които живеят в части на страната с висока употреба на опиоиди и насилие с огнестрелно оръжие, живеят точно толкова дълго, колкото заможните, които живеят там, където пристрастяването към фентанил и инцидентите с оръжие са относително редки. Но бедните американци живеят много по-кратко, ако растат заобиколени от оръжия и наркотици.
Следователно причината най-нещастните в САЩ да живеят толкова кратко спрямо други такива в развития свят не е икономическа. В случая с оръжията това е социално-политическо явление с вкоренени позиции, пречещи на прогреса. А в случая с опиоидите бе предизвикано от хищнически фармацевтични практики, каквито няма другаде по света.
Броят на хората в неравностойно положение в САЩ не се е увеличил и те не са станали по-бедни. Но обстоятелства, в които живеят са много по-смъртоносни, отколкото в останалия развит свят, завършва Бърн-Мърдок.
16:27 | 29.10.23 г.
