Последните четири години донесоха три огромни шока: COVID; смущения в доставките след пандемията; и инвазията на Русия в Украйна и последвалите скокове в цените на суровините. Приключи ли тази поредица от шокове? Атаката срещу Израел от страна на „Хамас“ и конфликтът в Газа предполагат, че отговорът може би е „не“. Неотдавнашните сътресения на пазарите на облигации са друг белег за постоянна липса на предвидимост.
По този начин внимателно подготвеният последен анализ на Международния валутен фонд (МВФ) „Световни икономически перспективи“ (WEO) може вече да не е много актуален, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф. Въпреки това, както винаги, той е много полезен. Това, което ни казва, е едновременно окуражаващо и притеснително. Световната икономика се оказа устойчива, но резултатите се влошиха в дългосрочен план. Това е съчетано с разминаване в представянето на богатите и по-бедните страни спрямо очакванията.
Но да започнем с устойчивостта. Ето три обнадеждаващи развития: МВФ нямаше нужда да прави съществени промени в своите априлски прогнози; финансовите сътресения от пролетта – с колапса на американските регионални банки и Credit Suisse – отслабнаха; и най-важното, има все повече доказателства, че инфлацията може да бъде намалена до целта без рецесии. По този начин дезинфлацията може да се окаже по-„безупречна“, отколкото очаквах, пише авторът. WEO отбелязва, че пазарите на труда остават силни в много страни с високи доходи, без доказателства за „спирали цени-заплати“. Има и данни за „компресия на заплатите“, като по-ниските се приближават до по-високите. WEO предполага, че това може да се дължи на удобството от гъвкавата и дистанционна работа за квалифицираните работници: те са готови да работят у дома срещу по-ниско заплащане.
Но остават значителни краткосрочни рискове. Единият е, че кризата в имотния сектор на Китай се влошава значително. Друг е възможността за по-нататъшна волатилност при цените на суровините. Трети е, че потреблението отслабва, тъй като спестяванията от ерата на ковид се изчерпват, особено в САЩ. Четвърти е, че инфлацията се оказва по-упорита от очакваното: фактът, че изглежда възможно тя да бъде намалена без рецесия не е причина за преждевременно изоставяне на усилията. И накрая, фискалната политика ще се окаже по-ограничена в този нов свят. Не на последно място това означава, че развиващите се страни ще се борят със скъп дълг. По-нататъшни финансови шокове изглеждат вероятни.
Освен това, и за съжаление, устойчивостта не означава добро икономическо представяне. Така през 2023 г. глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) ще бъде с около 3% по-нисък от прогнозираното преди пандемията. Нещо повече, тези загуби са доста малки в страните с високи доходи: в САЩ дори има лек ръст. Но в полуразвитите и развиващите се държави въздействието е по-неблагоприятно. Това отразява много по-голямата способност на страните с високи доходи да се справят с шокове в сравнение с по-бедните, които нямат капацитет да създават ваксини или да заемат пари евтино. В резултат на това пандемията, войната в Украйна и климатичните сътресения обърнаха продължилите десетилетия тенденции за намаляване на бедността: според Световната банка (СБ) до 95 милиона повече хора са живели в крайна бедност през 2022 г., отколкото през 2019 г.
Това слабо и различно икономическо представяне напоследък трябва да се постави в по-дългосрочен контекст. WEO отбелязва, че има спад от 1,9 процентни пункта в средносрочните перспективи за глобалния растеж между 2008 г. и 2023 г. Спадът е всеобщ. Но той е особено важен за развиващите се страни. Очакваният брой години, необходими на полуразвитите и развиващите се страни за преодоляване на половината от разликата в доходите на глава от населението спрямо икономиките с високи доходи, се е увеличил рязко, от 80 според WEO от април 2008 г. до около 130 през април 2023 г. Щастливият разказ за икономическото сближаване буксува.
Предстоят още дългосрочни трудности. Една е климатът: светът току-що преживя най-горещия си септември за всички времена, след като надмина предишния рекорд с „изключителните“ 0,5C. Освен това, ако реалните лихвени проценти ще бъдат трайно по-високи, както смятат някои, условията за дългосрочни инвестиции и растеж ще бъдат трайно по-лоши, точно когато е необходим огромен скок на инвестициите, за да се посрещнат климатичните предизвикателства и по-широките цели за развитие. Фрагментирането на световната икономика, с нарастващ протекционизъм и интензивно геостратегическо съперничество, вероятно ще засили всичко това. В най-лошия случай белезите от последните години ще се окажат не просто незаличими, но и предвестник на трайно нарушено икономическо представяне.
В крайна сметка всичко това са по същество политически проблеми, което е друг начин да се каже, че са почти неразрешими. Но разполагаме с необходимите ресурси и технологии, за да ги управляваме. Няма основателна причина толкова много хора да живеят при толкова лоши условия. Няма и причина да не успеем да адресираме климатичните и други екологични предизвикателства. Но за да го направим, трябва да осъзнаем нашите общи интереси, необходимостта от колективни действия и неизбежността на това, което доскоро се смяташе за далечни възможности.
Колективно сме лоши в мисленето и действането по разумни начини и в момента ставаме все по-лоши, като показват политическият хаос във Вашингтон, лошите избори откъм политики в Китай, престъпната война на Русия в Украйна, неуспеха да се постигне какъвто и да е мир между Израел и палестинците, както и неспособността да се избегнат някои от последиците от неотдавнашните шокове за бедните страни.
На годишните срещи на МВФ и Световната банка в Маракеш (Мароко) тази седмица трябва да бъде договорено огромно увеличение на ресурсите на тези световни финансови институции. Почти всеки знае това, но дали ще се случи? Би трябвало да се съмняваме, но е нужно да стане. Крайно време е човечеството малко да порасне, завършва Уулф.