Забавянето на норвежката инфлация променя плановете на централната банка

Норвежката инфлация се е забавила повече от очакваното миналия месец, което е още едно доказателство за охлаждането на скандинавската икономика и по-слабата вероятност за още едно увеличение на лихвите с четвърт пункт, пише Bloomberg.

Базисната инфлация, следена по-внимателно от анализаторите като по-добър индикатор за бъдещите действия на централната банка, се е забавила до 5,7% през септември, твърдят от статистическата агенция на страната в четвъртък. За сравнение, централната банка прогнозира ниво на инфлацията от 6,1%. Общата инфлация също се е забавила до 20-годишно дъно от 3,3%.

Това забавяне на инфлацията засили залозите, че Норвежката централна банка ще сложи край на цикъла си на затягане и няма да повиши лихвите си с този четвърт пункт, с който планираше да го направи миналия месец. Тези данни бяха публикувани след други резултати от понеделник, които показаха, че икономиката на страната се е свила през август за първи път от 4 месеца насам, което се дължи главно на слабата търговия с услуги в рамките на Норвегия.

„Вероятно норвежката инфлация ще се забави до ниво под очакваното от централната банка през декември“, коментира Дейн Цеков, основен стратег в Nordea Bank Abp. „Това кара Норвежката централна банка да са замисли дали има нужда да повишава лихвите си допълнително през декември“.

Забавянето на годишния темп на инфлацията се дължи основно на цените на електричеството и храните, коментираха от статистическата служба на страната. Цените на храните са се повишили със 7,7% на годишна база, въпреки че разходите за електричество, вода, жилища и горива са намалели с 4,9% на годишна база през септември.

Тези данни са публикувани, след като миналата седмица управляваното от лейбъристите правителство на малцинството потвърди, че инфлационният натиск е упорит, представяйки до голяма степен неутрален бюджетен план за следващата година, за да предотврати допълнителното повишение на разходите по заемите от централната банка.

„Този план намалява вероятността за последно повишение, особено предвид факта, че икономическият растеж на страната не отговори на очакванията. Преди публикуването на данните пазарите залагаха, че лихвите ще бъдат повишени с още 16 базисни пункта“, коментира Кристофър Кяер Ломхолт, ръководител на отдела за валутни и корпоративни изследвания на Danske Bank. „Това трябва да е добра новина за централната банка“.