В края на третото тримесечие активността във фабричния сектор на еврозоната е продължила да намалява рязко, показват данните от най-новото проучване на S&P Global.
Новите поръчки са продължили да се свиват с рядко наблюдавани темпове в историята на проучването от 1997 г. насам. Същевременно доверието на компаниите във властите значително се е влошило, а очакванията за растежа са спаднали до деветмесечно дъно, показват данните от проучването.
Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) на HCOB за фабричния сектор на еврозоната, измерван от S&P Global, е спаднал до 43,4 пункта през септември спрямо 43,5 пункта през август. Това беше и петнадесети пореден месец, в който индексът e останал на нива под границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването – сигнал за трайно влошаване на състоянието на фабричния сектор в еврозоната.
„Индексът на мениджърите по поръчките във фабричния сектор беше доста под границата от 50 пункта през цялото трето тримесечие, така че сме почти убедени, че рецесията в производството е продължила и през този период. Вероятно няма да видим подобрение на ситуацията до настъпването на новата година, но има основания да смятаме, че дъното на трудния за овладяване цикъл на запасите е достигнато. Според индекса на мениджърите по поръките запасите от закупени стоки са намалели в началото на тази година, но съответният индекс се колебае около 45 пункта през последните пет месеца. Това бележи дъното по време на забавянето, което се наблюдаваше преди COVID-19. Трябва да бъдем внимателни с това, тъй като броят на входящите поръчки рязко намалява, но цикълът на запасите може скоро да се възстанови, готов за растежа производството, който би трябвало да се възстанови в началото на следващата година“, коментира Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank.
С изключение на Гърция (където PMI индексът във фабричния сектор се е задържал съвсем малко в зоната на разширяването, със своите 50,3 пункта), всички останали държави, които проучването обхваща, са отбелязали спад през септември. Фабричните сектори на Германия и Австрия отчитат най-голямо свиване, а след тях се нареждат и тези на Нидерландия и Франция. В последните две спадовете от този месец бяха най-големите такива от почти три години и половина насам.
„В надпреварата за дъното на класацията Франция и Германия се изправят една срещу друга с най-слабите резултати в цялото проучване. В същото време Испания и Италия се радват на по- малки спадове. Въпреки това, ако се вземе изоставащият ефект на проучванията и като се имат предвид официалните данни, Италия се представя най-зле, тъй като нейният фабричен сектор е затънал в рецесия още от втората половина на 2022 г. Като обърнем внимание и на прогнозата ни, че световният фабричен сектор се доближава до дъното, тези държави може и да се разминат със спад, който да продължи повече от две тримесечия“, допълни Рубия.
Обемът на новите поръчки, направени от производителите на стоки в еврозоната, също е спаднал бързо през септември – едно от най-резките понижения в 26-годишната история на проучването.
Значителна слабост се наблюдаваше и при износа на стоки. Производителите реагираха с намаляване на обема на производство за четиринадесети път в рамките на 16 месеца, като септемврийското такова беше рязко и малко по-бързо от свиването през август.
Индексът, измерващ продукцията във фабричния сектор, е спаднал до 43,1 пункта през септември от 43,4 пункта през август – най-ниското му ниво от 2 месеца насам.
Освен това допълнителни съкращения на работни места също се наблюдаваха през септември, а заетостта във фабриките в еврозоната е намаляла с най-бързия си темп от почти три години насам.
Проучването отчете още, че производителите от еврозоната са останали фокусирани върху повишаването на конкурентоспособността на продуктите си, като прилаганите от тях цени за стоките и услугите им са се понижили за пети пореден месец през септември.
Резултатите показаха и по-слаби очаквания за растежа, за каквито сочи и бизнес доверието, спаднало до десетмесечно дъно.
13:49 | 02.10.23 г.
