Инфлацията в Токио се е забавила повече от очакваното през септември, което е още един аргумент в подкрепа на мнението на Японската централна банка (ЯЦБ), че ръстът на цените ще се забави допълнително, а регулаторът ще е добре да запази ултрахлабавата си парична политика, пише Bloomberg.
Потребителските цени, с изключение на тези на пресните храни, са се повишили с 2,5% в столицата Токио през септември, забавяйки се от августовския си ръст от 2,8% до голяма степен заради по-ниските цени на електричеството и газта, показват данни на Японското министерство на вътрешните работи в петък. Икономистите прогнозираха резултат от 2,6%.
Зад стабилното забавяне стои ефектът от държавните стимули. Решението на министър-председателя Фумио Кишида да удължи и разшири обхвата на субсидиите за комунални услуги е допринесло за забавянето на общата инфлация с 0,9 процентни пункта. Премиерът сега обмисля и размера и съдържанието на допълнителните икономически мерки, които предстои да бъдат приети, след като инструктира управляващата партия да подготви пакет от стимули, фокусиран върху облекчаване на въздействието от инфлацията и подкрепа на растежа на заплатите.
„Инфлацията най-накрая се забави в съответствие с очакванията на ЯЦБ“, смята Мо Накахама, анализатор в Изследователския институт Itochu. „По-високото базисно ниво и забавянето на ръста на цените на енергия ще компенсират повишението на цените на услугите и базисната инфлация постепенно ще се забави до целевото равнище от 2%.“
Данните от Токио са водещ индикатор за националната тенденция, което предполага, че темпът на инфлацията в страната вероятно ще продължи да се забавя
Базисният показател, който измерва инфлацията по-задълбочено, като изключва цените на пресните храни и енергията, се е забавил до 3,8% през септември, първото му движение в низходяща посока от три месеца насам, което е сигнал, че базисната инфлация може би е достигнала своя връх.
Централната банка ще продължи да следи внимателно развитието на цените. Японската централна банка вероятно ще трябва да преразгледа прогнозите си за инфлацията, когато се срещне през октомври, тъй като ръстът на цените остава по-висок, отколкото първоначално се предполагаше.
В последния си доклад с прогнози, публикуван през юли, Японската централна банка очакваше ниво от 2,5% за базисната инфлация за годината до март 2024 г., тъй като прогнозира, че ръстът на цените ще се забави към края на годината.
Тази седмица гуверньорът на ЯЦБ Казуо Уеда отново подчерта, че Япония все още е далеч от целта за инфлация от 2%, съпроводена с растеж на заплатите, като посочи като причина за това голямата икономическа несигурност и ценовите тенденции.
Опасения предизвика и слабото производство на страната на фона на глобалното икономическо забавяне. В друг доклад от петък се казва, че индустриалното производство на Япония е останало непроменено през август спрямо юли.
Слабото производство отчасти отразява отслабването на търсенето от страна на търговските партньори. Износът на Япония се е свил за втори пореден месец през август, главно заради спад в износа на минералните горива и машините за производство на чипове.
„Глобалното търсене на продукция намалява на фона на икономическото забавяне в чужбина“, заяви Харуми Тагучи, главен икономист в S&P Global Market Intelligence. „Износът не се представя добре и смятам, че прогнозите за производството са твърде оптимистични. Вероятно компаниите ще намалят капиталовите си инвестиции.“
Въпреки че инфлацията е останала завишена, потреблението изглежда се е запазило донякъде стабилно. Продажбите на дребно са нараснали с 0,1% през август спрямо месец по-рано, показва друг доклад в петък. Продажбите са нараснали със 7% спрямо година по-рано. Завръщането на туристите от чужбина вероятно ще продължи да стимулира разходите в универсални магазини и други търговски обекти в страната.
Междувременно нивото на безработица е останало стабилно на ниво от 2,7%, докато съотношението между обявените работни места и потенциалните кандидати за тях през август също е останало остана непроменено спрямо предходния месец на 1,29. Последните данни са водещ индикатор за тенденциите на пазара на труда и показват, че на всеки 100 кандидати са се падали 129 свободни работни места.