Италия е под все по-голям пазарен натиск заради подготовката на бюджета за 2024 г. Инвеститорите са обезпокоени от ходовете на правителството, които засягат широк спектър от икономиката – от банките до авиокомпаниите.
Министерството на финансите ще публикува нови икономически цели в сряда и ще представи рамката за бюджет, в който премиерът Джорджа Мелони ще се опита да спази обещанията си за намаляване на данъците, пише Ройтерс.
Задачата става още по-трудна заради избледняващите перспективи пред икономическия растеж и скъпите финансови стимули за екологични подобрения на дома, които бяха въведени доста преди Мелони да поеме поста, но продължават да тежат на публичните сметки.
„Този бюджет е първият реален икономически тест за Мелони, откакто тя дойде на власт миналия октомври“, коментира Тим Джоунс, анализатор за еврозоната в компанията за пазарни консултации Medley Advisors.
„Тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) се оттегли като купувач на италиански облигации, сега Мелони ще трябва да направи тежък избор. Подобни избори разрушаваха управляващите коалиции в последните 30 години“, допълва Джоунс.
Мелони има много по-малко пространство за маневриране, отколкото когато увеличи целите за дефицита в първия си бюджет преди година. Сега акцентът е върху фискалната консолидация на европейско ниво, като правителствата преговарят за нови фискални правила, които да бъдат въведени през следващата година, след като бяха спрени през 2020 г. заради пандемията.
Същевременно настроенията на пазарите за Италия се влошават. Това Джорджа Мелони не може да си позволи, тъй като има нужда от подкрепата на купувачите на публичен дълг. Италия е втората по задлъжнялост държава в еврозоната след Гърция – съотношението дълг/БВП на страната е около 142%.
Разликата в доходността на италианските 10-годишни държавни облигации и по-сигурните германски облигации се повишава до около 1,86 процентни пункта (186 базисни пункта) – най-голямата от края на май.
От Morgan Stanley прогнозират, че спредът ще нарасне още и ще достигне 200-210 базисни пункта до края на годината. Банката прогнозира и по-високи фискални дефицити и по-слаб растеж на италианската икономика.
Италия очаква дефицитът за тази година да надхвърли 5,5% от БВП, докато официалната цел е 4,5%. Рим планира да повиши целта си за бюджетния дефицит за 2024 г. до между 4,1% и 4,3% от БВП спрямо целта от 3,7%, поставена през април, казват източници на Ройтерс, пожелали анонимност.
След предпазливо начало дясното правителство на Мелони изнерви инвеститорите, след като многократно атакува ЕЦБ заради повишаването на лихвените проценти, а след това отказа да подпише реформата на спасителния фонд на Европейския съюз (ЕС). Италия е единствената страна от ЕС, която се противопоставя на реформата на Европейския механизъм за стабилност (ESM). Управляващите се опасяват, че предложените промени ще направят по-вероятно Рим да трябва да преструктурира дълга си.
Безпокойството от икономическата визия на Мелони се увеличи миналия месец, когато правителството обяви неочакван и внезапен данък върху печалбите на банките. Това доведе до разпродажби на акциите на кредиторите, което принуди кабинетът да потуши паниката с някои отстъпки. Несигурността обаче остана.
Ходът е предизвикал вълна от обаждания от притеснени международни инвеститори, коментира висш италиански банкер пред Ройтерс при условие за анонимност. Това е принудило мениджърите на активи да прекратят ваканциите си, за да се справят със срива на пазара.
Трусове имаше и след решението на правителството да се насочи към авиокомпаниите и инвеститорите на проблемни кредити. Миналата седмица правителството смекчи плановете си за ограничаване на цените на самолетните билети за полетите до италианските острови, след като авиокомпаниите, включително Ryanair, оспориха законността на първоначалното предложение на властите.
Интервенционизъм и несигурност
Роберто Пероти, професор по икономика в миланския университет "Бокони", коментира, че предложеното ограничение на цените на самолетните билети показва, че партията на Мелони "Братя на Италия“ няма „културата на свободния пазар“.
Скоро след представянето на банковия данък партията обяви и план, който позволява на длъжниците да изплащат просрочените си задължения с отстъпка, като на практика определят таван на печалбата за фирми, които купуват лошия дълг от банките, за да печелят от принудителното му изплащане.
Впоследствие Мелони каза, че не са планирани мерки по отношение на необслужваните заеми, но предложението на нейната партия все още е в парламента.
Увеличават се и икономическите капани. Освен бюджета и напрежението около ESM, Италия не успява да изпълни и целите на политиката, договорени с Брюксел за отключването на милиарди евро от средствата за възстановяване след пандемията.
Не само инвеститорите се тревожат за Италия. Двама управители на централни банки на ЕС, също пожелали анонимност, коментират пред агенцията, че са загрижени за публичните финанси на Рим.
Според трети ръководител на централна банка честите „гълъбови“ забележки на Италианската централна банка пораждат съмнения относно нейния ангажимент за борбата с инфлацията.
Друг централен банкер посочва, че ЕЦБ не трябва напълно да спира покупките на държавни облигации поради риска от скок на доходността по италианските книжа.
08:03 | 27.09.23 г.
