Въвеждане на еврото в България от началото на 2025 г. – риск или икономическа перспектива

Кабинетът "Денков-Габриел" подготвя законово въвеждане на еврото в България от началото на 2025 г. Предишната официално записана такава дата беше 1 януари 2024 г., но тя вече е невъзможна, след като служебното правителство не подаде доклад за изпълнението на критериите за членство в еврозоната през февруари. 

Експерти са категорични, че приемането на еврото ще донесе само позитиви на българския гражданин, но съществува и аргументът за запазване на лева заради нуждата от сериозни структурни реформи в еврозоната, които може да са риск за България.

"Датата 1 януари 2025 г. за влизане в еврозоната е напълно пожелателна. Правителството казва кога би искало да се присъедини, но това не е никаква гаранция, че тогава ще се случи". Това заяви пред БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев.

"По отношение на изпълнението на инфлационния критерий не виждаме какъвто и да е успех. Все още сме много далече от него“, заяви икономистът. Той цитира последни данни, според които в България инфлацията е 7,7%. „За да изпълним инфлационния критерий, тя трябва да е поне с приблизително 3 процентни пункта по-ниска. Към този момент сме много далече от изпълнението на критерия и не е сигурно дали ще успеем навреме да се впишем в него. Скептичен съм, че това ще се случи", подчерта той.

Икономистът обясни, че инфлацията трябва да се е забавила до допустимите норми още в началото на следващата година. Ако ще се иска конвергентен доклад, това ще се случи в началото на 2024 г., а не в края, отбеляза той и добави, че този доклад трябва да е готов до средата на 2024 г. Ние трябва да се впишем в инфлационния критерий в следващите няколко месеца, което на този етап ми се струва много малко вероятно, изказа мнението си Вулджев.

Относно законодателните промени в тази посока икономистът не очаква съществени спорове. "На политическо ниво между партиите, които участват пряко или непряко в управлението, няма спорове, ситуацията е много различна в сравнение с началото на годината. Дори имаме и ДПС, които изглеждат напълно съгласни и те нямат никакви възражения по отношение на нужните законодателни промени. Политически в рамките на този парламент не изглежда да има някакви сериозни бариери".

Икономически анализ за развитието на еврозоната от създаването ѝ, изготвен от ЕКИП, показва, че еврозоната страда от редица структурни проблеми. "Тя не представлява оптимална валутна зона, което води до редица икономически дисбаланси между страните членки. Този валутен съюз има нужда от сериозни структурни реформи, за да стане функционален. Докато те не бъдат изчистени, за България е по-скоро риск да се присъединява", заяви икономистът.

По думите му след присъединяването към еврозоната е много вероятно при цените на определени стоки и услуги (хранителни стоки и ежедневни услуги) да има известно ускоряване на инфлацията. Много държави са показали, че са преминали през такъв ефект, отбеляза още той. 

С приемането на еврото българите няма да обеднеят, а лихвите ще паднат. Тази позиция изрази председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.

"Всяко едно отлагане на процеса носи негативи на икономиката, но от друга страна ще ни даде възможност да довършим нещата от законодателна гледна точка. Министерството на финансите предлага една вътрешна реорганизация. Важното е първо да се завърши законодателната инициатива, имаме позитивна оценка от европейските партньори. Очаква се в края на тази година да влезе в парламента. Банковият сектор е напълно готов", каза Русинова.

Според нея инфлацията и повишаването на цените не се доказва в страните, които са част от еврозоната, и определи еврото като икономическа перспектива за България.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че отлагането на влизането в еврозоната е свързано с по-високи лихвени проценти и с по-малко инвестиции. Русинова потвърди тезата. "Виждаме, че страните в еврозоната имат механизъм, който дава сигурност на овладяване на инфлацията и лихвите. Възможността ние да влезем в тази част на европейската валута ще усили инвестициите, защото се дава сигурен пазар за много сектори", коментира председателят на ИСС в ефира на Bulgaria ON AIR.

Зорница Русинова потвърди за очаквани загуби на бизнеса от превалутирането - между 500 млн. и 1 млрд. лв. и поясни, че това е експертна оценка. Тя увери, че те като икономически и социален съвет, продължават работата по темата и наблягат на разяснението пред хората, тъй като е важно те да бъдат информирани.

"България бързо ще премине през този процес, защото сме свикнали с еврото покрай цените на колите и недвижимите имоти. Аргументът със загубата на българската идентичност веднага може да бъде оспорен - върху монетата ще бъде сложен българският символ, който ще обикаля цяла Европа", допълни гостът.

С приемането на еврото доходите на хората няма да намалеят. „Това всъщност ще спомогне за лихвените проценти на банките, те ще бъдат по-ниски. Няма да се стигне до допълнителна инфлация. Даваме възможност на фирмите в България да участват в европейския пазар", категорична е Русинова.

Масово на политическо ниво политиците не разбират какво трябва да направят, за да може България да приеме еврото. Това коментира финансистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов пред bTV за новия срок, който си постави властта за приемането на еврото - 1 януари 2025 г.

Той обясни, че въпросът за приемането на еврото е доста по-сложен и не е само в законодателството. Ако не бъдат приети законите, значи България не разбира какво прави. Въпросът е какви структурни промени се правят в икономиката, посочи Дацов. Той добави, че България ще покрие критерия за дефицита за еврото.