Под бремето на дълга преди 10 години, днес Гърция процъфтява

Парис Скурос посочва към небето извън офиса си в Атина. През последните шест месеца са изникнали четири високи сгради, построени от гръцки и международни компании, които ще бъдат продадени за отдаване под наем на туристи, като чуждестранни инвестиции в недвижими имоти и бизнес офиси. Малко по-далеч нова реколта от сгради пробива хоризонта.

Финансовата криза в Гърция почти фалира компанията му за асансьори Skouros & Sons. Годините на тежки икономии, наложени от международните спасителни заеми, бяха мъчителни, казва Скурос, тъй като новите строителни проекти са били в застой. Сега обаче настъпва икономическо възстановяване, пише New York Times.

„По време на кризата искахме просто да оцелеем“, казва Скурос, докато звуците от чукове, удрящи ламарина, отекват в работилницата му. „Сега сме на печалба, а бизнесът е толкова силен, че не можем да намерим достатъчно работници, за да отговорим на търсенето“.

Натоварена с дълг, който не можеше да изплати, Гърция почти излезе от еврозоната преди десетилетие. Днес тя е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа. Като значимо признание за обрата в страната агенциите за кредитен рейтинг актуализират оценките си за дълга на Гърция, отваряйки вратата за големи чуждестранни инвеститори.

Икономиката расте с темп два пъти по-бърз от средния за еврозоната, а безработицата, все още висока на ниво от 11%, е най-ниската от над десетилетие. Туристите се завръщат на талази, захранвайки строителната треска и новите работни места. Мултинационални компании като Microsoft и Pfizer правят инвестиции. А банките, които почти се сринаха, разчистиха балансите си и отново дават кредити, от което се възползва по-широката икономика.

Гърция все още е изправена пред рискове. Огромният ѝ дълг се сви, но все още е на ниво от 166% от икономиката – сред най-високите в света. Банките в страната все още притежават купчина необслужвани заеми, която е по-голяма от средното за Европа. А страданията от икономиите все още са пресни за някои хора, влошени от упорито високата инфлация, предизвика от войната на Русия в Украйна.

Премиерът Кириакос Мицотакис – благоразположен към бизнеса политик консерватор, бе преизбран със съкрушителна победа през юни, след като на него се приписа възстановяването, намалявайки данъците и дълга. Правителството намали бюрокрацията за бизнеса и повиши минималната заплата. Страната дори изплаща международните си заеми предсрочно.

Мицотакис приветства завръщането на Гърция под благоволението на инвеститорите. „Никога няма да позволя да преживеем отново травмата от национален фалит“, каза той ден след последната актуализация на рейтинга.

Гърция се превърна в центъра на дълговата криза в Европа след срива на Wall Street през 2008 г. Ирландия, Португалия и Кипър също бяха принудени да вземат международни спасителни заеми. Гърция обаче беше най-зле, изисквайки три спасителни пакета от 2010 до 2015 г., общо за 320 млрд. евро и тежки икономически мерки. Доходите на домакинствата и пенсиите бяха орязани. Икономиката се сви с една четвърт, а стотици хиляди компании фалираха, докато банките бяха разтърсени. До 2013 г. почти една трета от гърците бяха без работа.

„Бихме искали икономиите да бяха по-меки, но мерките бяха гръцкия принос да се спаси“, казва Янис Стурнарас, бивш финансов министър, който сега е гуверньор на гръцката централна банка и член на борда на Европейската централна банка. „Гърция трябваше да предприеме тези тежки стъпки, за да оцелее“.

Гърция излезе от строгия фискален контрол по спасителните си програми през 2018 г., а действията на правителството оттогава насам спечелиха доверието на Европейския съюз (ЕС). През 2021 г. политиците в Брюксел одобриха нови 30 млрд. евро за климатични инвестиции в Гърция, част от по-широките усилия да се подсилят европейските икономики след блокадите заради Covid-19.

Този месец DBRS Morningstar – глобалната агенция за кредитен рейтинг, призната от ЕЦБ, повиши рейтинга на дълга на Гърция до инвестиционен клас. Това е ход, който отваря вратата за пенсионни фондове и други големи инвеститори да купуват облигации, емитирани от правителството. А това ще понижи разходите за заеми за домакинства, бизнес и правителство, докато ЕЦБ повишава лихвите, за да се пребори с инфлацията.

Moody’s – една от най-големите агенции за кредитен рейтинг в света, повиши рейтинга на дълга на Гърция на 15 септември с два пункта, малко под инвестиционен клас, позовавайки се на „дълбоката структурна промяна“ в икономиката, финансите и банковата система на страната.

Инвеститорите се възползват от възможностите. Microsoft строи център за данни за 1 млрд. евро източно от Атина. По на север Pfizer изгражда център за проучвания за 650 млн. евро. Американски, китайски и европейски компании се борят за сделки във възобновяемата енергия. Очаква се инвестиции от Cisco, JPMorgan, Meta и други мултинационални компании да имат икономическо влияние за милиарди евро през следващите няколко години.

Повече от 10 млн. туристи наводниха Гърция това лято въпреки серията горски пожари, генерирайки приходи за над 21 млрд. евро. Строителството расте на континента, но и на популярните гръцки острови, задвижено от нарастващото търсене на хотели, имоти под наем за Airbnb и програмата тип „златна виза“, която позволява на чужденците да живеят в ЕС, ако купят имот за поне 500 хил. евро в Гърция.

Активността подкрепя бизнес като този на Скурос. Компанията, която управлява с брат си, е основана от баща им през 1965 г. Когато поръчките пресъхват по време на икономическата криза, те оцеляват, обслужвайки асансьори, които вече са инсталирали из Атина.

Днес компанията има поръчки за асансьори в 10 сгради спрямо 0 по време на кризата и блокадите заради Covid. С цени от около 20 хил. евро за асансьор компанията отново е на печалба. Скурос е повишил заплатите с 10% и е наел още петима служители. Той има нужда от още техници, но в нагорещената икономика вече не може да намери работници.

Завръщането е толкова бързо, че Скурос се тревожи за формирането на имотен балон. Затова той страни от нови високи сгради, за които се страхува, че може да се провалят, и се насочва към по-малки жилищни сгради със стабилни финанси.

За други икономическият възход тепърва трябва да излекува белезите от строгите икономии.

67-годишният Дмитрис Митрофинакис изпитва трудности да се възстанови от затварянето на магазина си за украшения за дома, който управлява от над 40 години, след като влага личните си спестявания по време на кризата, за да го спаси. Когато се пенсионира през 2015 г., пенсията, по която отдавна е плащал вноски, е намалена до 1300 евро на месец от 2400 евро, които е трябвало да взима.

„Икономиите, наложени на Гърция, бяха твърде строги“, казва Митрофинакис, който живее в скромен апартамент със съпругата си, добавяйки,  че има малко останали пари в края на месеца.

Той вижда сигнали, че икономиката се подобрява. „Когато се огледаш, хората имат повече пари и по-високи заплати“, казва Митрофинакис. „Но много други хора не са се възстановили“, казва той, добавяйки, че много от пенсионираните му съседи едва свързват двата края.

В изказване наскоро премиерът Мицотакис призна предизвикателствата и обеща да разпространи ползите от възстановяването по-широко. „Не се крием зад инвестиционния клас, казвайки „Постигнахме важна цел – сега да включим автопилота“, каза той.

Правителството му обяви, че цели да повиши минималното месечно заплащане до 950 евро до края на четиригодишния си мандат, след като го вдигна до 780 евро през април. Заплатите в публичния сектор също ще се увеличат за пръв път, откакто бяха орязани с 20% по време на кризата с дълговете.