Смята се, че американската икономика се е разраснала с 3 процента или повече през това тримесечие - темп, колкото впечатляващ, толкова и неочакван. Икономистите не бяха прогнозирали рецесия преди миналата година, но тогава повечето започнаха да смятат, че спадът в САЩ е неизбежен в резултат на повишаването на лихвените проценти. Вместо това получихме миничудо на растежа. Как стана така, се пита на страниците на Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.
Популярните обяснения включват исторически големите разходи от страна на администрацията на Джо Байдън и несломимите потребители на Америка, насърчавани от цените на петрола и вълната на изкуствения интелект. Съберете тези фактори заедно и те до голяма степен обясняват необичайно слабото въздействие от досегашното затягане на монетарната политика от Федералния резерв.
Миналата година всички бяха въвлечени в една история: повишаването на лихвените проценти на централната банка. То обикновено забавя икономиката и наистина създава знаци - включително обърната крива на доходността - които надеждно са предшествали рецесии в миналото. Затягането започна през март миналата година и макар че обикновено са необходими около 18 месеца, за да се охлади съществено икономиката, повишаването на лихвите дойде толкова бързо, че повечето прогностици смятаха, че растежът ще се забави по-рано.
Това подценяваше несломимия потребител. След последната истинска рецесия, през 2008 г., американците намалиха дълговата си тежест и поставиха финансите си на по-стабилна основа. Делът на дълга им при фиксирани лихвени проценти достигна около 90 процента от приблизително 75 процента. И затягането все още не е увеличило техните лихвени плащания - въпреки че Фед може да не е приключил, според скорошните сигнали. Средният притежател на ипотека в САЩ все още плаща 3,6 процента, половината от текущата лихва по новите ипотеки.
Много американски потребители все още се къпеха в парични стимули в началото на тази година. Някои пандемични програми останаха изненадващо активни, включително данъчни кредити за до 20 милиарда долара на месец, за да помогнат на компаниите да задържат и застраховат служители. В началото на пандемията правителството спря плащанията по студентски заеми, оставяйки до 8 милиарда долара на месец в джобовете на младите, като тази програма изтича през октомври. Големият тласък обаче дойде от паричните помощ и други спестявания, които американците бяха натрупали по време на локдауните.
При пика на излишните спестявания в края на 2020 г., американците бяха натрупали допълнителни 2,1 трилиона долара, но те ги похарчиха бързо и остава по-малко от една трета. Това използване на спестявания помага да се обясни защо икономиката на САЩ расте по-бързо от тези на други развити страни. Спестяванията нараснаха рязко през последните няколко години в много държави, но европейските и японските потребители бяха предпазливи при харченето на тези пари.
След това въпреки че едва ли имаха нужда от още една порция увереност, американските потребители получиха такава от петрола. Цената на бензиностанциите спадна от пика от 5,50 долара за галон през декември 2022 г. до по-малко от 4 долара през август тази година.
Още по-важно е, че разходите на администрацията на Байдън след пандемията представляват най-амбициозното разширяване на правителството след това при Франклин Делано Рузвелт (през 30-те години – бел. прев.) От близо 8-те трилиона долара нови разходи от 2021 г. насам, около 6 милиарда долара отидоха за военните, програми за обезщетения и „новата американска индустриална политика“ на президента, субсидирайки американски компании, за да се конкурират с Китай.
Фирмите се нахвърлиха върху субсидиите. Само компютърната и електронната индустрия обяви планове за нови мощности в размер на 100 милиарда долара през второто тримесечие, което е десетократно увеличение от същото тримесечие две години по-рано; Проучване на Piper Sandler сочи, че почти половината от това увеличение е вдъхновено от субсидиите на Байдън. В центъра на вълнението в технологичната индустрия е, разбира се, изкуственият интелект.
От края на 2022 г., когато пускането на ChatGPT предизвика шума около генеративния изкуствен интелект, технологичният сектор в САЩ е поскъпнал с близо 40 процента и е добавил над 2 трилиона долара към пазарната си капитализация, карайки американските акционери да се чувстват по-богати. Вижте също сектора на развлеченията: летните представления на Бионсе и Тейлър Суифт продадоха билетите си за 700 долара или повече, като според една сериозна оценка техните продажби, комбинирани с кино феномена „Барбенхаймер“ (филмите „Барби“ и „Опенхаймер“ – бел. прев.), ще добавят около половин процентен пункт към растежа в САЩ през третото тримесечие.
Американците очакват чудото да продължи, ако скокът в онлайн търсенията за „меко икономическо приземяване“ и спадът в тези за „рецесии“ са някаква индикация. Но основното правило при прогнозирането – случва се не неизбежното, а неочакваното – е по-актуално от всякога в година на изненади.
Много нации започнаха да съжаляват за мащабните кампании за стимулиране, тъй като произтичащите от това дългове натежаха върху растежа. Мащабно харчещият Китай беше хвален за икономическото „спасяване на света“ след 2008 г., но оттогава растежът му се забави.
След икономическото си миничудо САЩ ще се изправят пред подобни насрещни ветрове. Когато стимулите и другите временни стимули избледнеят, американската икономика може да се заседне в дълъг период на бавен растеж.