Индустриалното производство в еврозоната се е свило повече от очакваното през юли

Втората половина на годината за еврозоната и Европейския съюз (ЕС) е започнала с месечен спад на индустриалното производство през юли, което е още един признак, че фабричният сектор ще натежи на икономическия растеж като цяло, съобщава Bloomberg.

Индустриалното производство на еврозоната се е свило с 1,1% през юли на месечна база, което е по-голям спад от прогнозираните 0,9% от икономисти, участвали в проучване на Bloomberg. Производството в ЕС също се е свило с 1,1% на месечна база през юли.

На годишна база резултатите също са отрицателни, като индустриалното производство и в еврозоната, и в ЕС отчита спад от съответно 2,2% и 2,4 на сто, показват данните на европейската статистическа служба Евростат.

Сред държавите, за които са налични данни, най-слаби месечни резултати показват Дания (-9,1%), Ирландия (-6,6%) и Литва (-4,4%). Ръстове отбелязват Швеция, Малта и Унгария от съответно 5,1%, 3,4% и 2,9 на сто.

На годишна база най-голям спад отчитат България (-11,5), Естония (-9,5%) и Латвия (-8,6%). В челната тройка на най-добре представилите се попадат Дания – с ръст от 5,7%, следвана от Франция и Малта, чието индустриално производство се е разширило с 2,8 и 2,3 на сто.

Данните, които са публикувани след националните доклади, отчитащи свиване на индустриалното производство в Германия и Италия и ръст при Франция и Испания, приписват основните заслуги за растежа в еврозоната през летните месеци на услуги като туризма.

Без тяхна помощ по-слабият фабричен сектор би могъл да увеличи шансовете икономиката на целия регион да се свие отново. Това би било в унисон със спада на брутния вътрешен продукт, който икономистите сега прогнозират за Германия, най-голямата икономика в Европа.

Оценките в момента прогнозират растеж на еврозоната от 0,1% през трите месеца до септември, но няколко анализатори, анкетирани от Bloomberg, смятат, че тя ще се свие.

Докладът за индустриалното производство, публикуван в сряда, е един от последните в поредицата от данни, които представителите на Европейската централна банка ще разгледат, за да преценят дали инфлацията е толкова силна, че да оправдае ново повишение на лихвите, или да направят пауза, за да не навредят допълнително на растежа.

Централните банкери прогнозираха ръст на БВП от 0,9% през тази година в последните си прогнози през юни. Те ще публикуват нови такива в четвъртък, които също се очаква да покажат инфлация над 3% през 2024 г., твърди източник, запознат с въпроса.

Германия се оказа слабото място на еврозоната, засегната от пониженото търсене от Китай и трайната енергийна криза. Тази седмица Европейската комисия заяви, че тя ще бъде единствената голяма държава, която ще претърпи рецесия през тази година, докато опасенията за дългосрочните перспективи пред страната се засилват.  

Проучванията на S&P Global сред бизнеса за август сигнализираха, че секторът на услугите в зоната с единна валута, който през последните месеци се оказа по-стабилен от фабричния сектор, също е напът да се свие, следвайки примера на затруднените фабрики.