Русия повиши сериозно прогнозата си за инфлацията за следващите две години и прие, че рублата ще продължи да отслабва спрямо долара, сочат макроикономическите параметри, подготвени от министерството на икономиката с оглед на продължаване на войната в Украйна и нарастване на свързаните с нея разходи, предава Ройтерс.
Руският президент Владимир Путин подготвя икономиката за дълга война и макар и западните надежди санкциите да предизвикат иконономическа криза в страната да не се оправдават, високата инфлация и слабата рубла създават предпоставки за повишаване на лихвите и налагането на по-строг капиталов контрол, за да се предотврати изтичането на средства от страната.
Според министерството на икономиката инфлацията за 2023 г. ще се покачи до 7,5 на сто. Предишната прогноза от април беше за инфлация от 5,3 на сто. За 2024 г. очакванията вече са за инфлация от 4,5 на сто спрямо предходната прогноза от 4 на сто.
Това означава, че Русия би могла да достигне заложената от Централната банка цел инфлацията да падне под 4 на сто не по-рано от 2025 г. През юли банката прогнозира инфлация за 2023 г. в границите 5-6,5 на сто и от 4 на сто през 2024 г.
След като през август рублата за кратко премина психологическата граница от 100 за долар, сега икономическото министерство прогнозира, че тя ще продължи да отслабва.
Ведомството предвижда среден годишен курс за 2023 г. от 85,2 рубли долар спрямо 76,5 рубли в априлската прогноза и от 90,1 рубли за 2024 г. спрямо 76,8 рубли в априлската прогноза.
След като Кремъл публично разкритикува Централната банка заради спада на рублата под 100 за долар, банката спешно и рязко вдигна лихвите с 35 базисни пункта до 12 на сто в средата на април. Вчера руската национална валута се търгуваше за около 95 рубли за 1 долар.
Въпреки че инфлацията и валутният курс продължават да будят опасения, икономическото министерство вдигна очакванията за ръст на БВП за 2023 г. и 2024 г., но ги понижи за 2025 г. и 2026 г. За 2023 г. и 2024 г. се очаква руската икономика да нарасне, съответно, с 2,8 и 2,3 на сто спрямо прогноза от 1,2 и 2 на сто през април.
Безработицата, която е на исторически минимум, ще остане на ниво от около 3,1 на сто през периода. Недостигът на трудовия пазар ще продължи, посочват от икономическото министерство.
Премиерът Михаил Мишустин обяви миналата седмица, че приходите от газ и петрол са се възстановили въпреки западните санкции. Той освен това похвали доброто представяне на промишлеността, хранителната индустрия, както и на производителите на облекла, пластмаси и гума.
(БТА)