Текущата сметка на Турция се връща към дефицит през юли

Текущата сметка на Турция се е върнала към по-голям от прогнозирания дефицит през юли след като през предходния месец премина към необичаен излишък, тъй като нарасналият внос на злато е допринесъл да увеличаването на търговския дефицит, пише Bloomberg.

Недостигът е в размер на 5,5 млрд. долара в сравнение с ревизиран излишък от 651 млн. долара през юни и дефицит от 3,5 млрд. долара през юли 2022 г., сочат данни на централната банка, публикувани в понеделник. Медианната оценка на анализатори, участвали в проучване на Bloomberg беше за недостиг от 4,5 млрд. долара през юли.

Лирата се търгуваше без значителна промяна след публикуването на данните, въпреки че със спад от 0,1% спрямо долара за деня тя беше най-зле представящата се валута сред тези на основните развиващи се пазари към 11:20 ч. в Истанбул. До момента турската валута е загубила една трета от стойността си през 2023 г. и е най-слабо представящата се валута в света след аржентинската.

Продължителният дисбаланс в търговията е ключово слабо място на икономиката на стойност 900 млрд. долара, който властите искат да преодолеят чрез намаляване на зависимостта на Турция от вноса. Новите икономически цели, представени от правителството миналата седмица, предвиждат дефицитът по текущата сметка от около 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година да се свие до 3,1% през 2024 г.

Откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган назначи нов екип за управление на икономиката след като беше повторно избран през май, целта е да се стабилизират финансите за външна търговия на Турция чрез намаляване на вътрешното търсене с по-ортодоксални мерки като по-високи лихви и ограничения върху вноса на злато.

Централната банка почти утрои основния си лихвен процент до 25% от юни насам, а правителството представи по-реалистична макроикономическа програма, която се ангажира със забавянето на инфлацията и възстановяването на резервите по сметката.

Дефицитът по текущата сметка за периода от януари до юли възлиза на 42,3 млрд. долара, което почти съвпада с прогнозата на правителството за цялата година.

Секторът на услугите отчита излишък от 6 млрд. долара, до голяма степен благодарение на по-високите приходи от туризъм.

При средствата, свързани с нетни грешки и пропуски, или пари с неизвестен произход, се наблюдава приток от 4,4 милиарда долара.

Резервите са се увеличили с 2,8 милиарда долара.

Президентът Ердоган заяви, че затягането на паричната политика има за цел да овладее високата инфлация, която според правителството ще бъде на ниво от 65% в края на годината. Коментарите на президента в момента се отличават от тези от по-рано, когато той държеше да подкрепя по-евтината лира за сметка на ценовата стабилност.

Все още не се очертава трайно подобрение при текущата сметка, особено след като търсенето на турски стоки и услуги за износ е слабо и златото остава популярно като убежище срещу обезценяването на валутата. Търговският дефицит през юли беше на стойност 10,5 млрд. долара, разширен от дефицит от 3,8 млрд. долара през юни.

Рейтинговата компания Fitch Ratings, която повиши перспективата за кредитния рейтинг на Турция от „отрицателна“ до „стабилна“ в петък, заяви, че дефицитът по текущата сметка „ще остане висок“ тази година и ще достигне 4,7% от БВП. От компанията посочиха „засиления“ натиск върху платежния баланс като част от „чувствителните фактори за рейтинга“.

Основен фактор за влошаването на ситуацията с текущата сметка спрямо юни е увеличението на заплатите, което е довело и до по-висок турски внос, пише в доклад на Goldman Sachs Group Inc. В него коментират още, че този „месец на относителна валутна стабилност“ означава, че покупките на чуждестранни стоки може да са били „отложени по-нататък във времето заради очакването, че валутата отново ще отслабне“.