Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е нужна „строга парична политика“ за забавяне на инфлацията в явна промяна на позицията му, след като той притесни инвеститорите с политиката си на ултраниски лихви, пише Bloomberg.
Турската лира компенсира загубите си след изказването на Ердоган в Анкара и към 15,10 ч. местно време се търгуваше с ръст от 0,1% до 26,78 лири за долар. Тя загуби над 30% от стойността си от началото на тази година.
„Ще забавим инфлацията до едноцифрени числа с подкрепата на паричното затягане“, каза Ердоган, след като правителството му обяви икономическите си цели за следващите три години.
Известно е, че турският президент, който беше преизбран през май, за да навлезе в третото десетилетие от управлението си, е самообявил се враг на високите лихви. Той отстрани трима председатели на централната банка през последните години заради несъобразяване с линията.
Ердоган направи промени в икономическия си екип малко след победата си на изборите, като назначи Мехмет Шимшек, бивш облигационен стратег от Merrill Lynch, за финансов министър, а Хафизе Гайе Еркан, която преди това работеше за Goldman Sachs, за председател на централната банка.
Макар че те предприеха рязко повишаване на лихвите и оттеглиха държавния контрол върху финансовите пазари от юни насам, Ердоган заяви, че възгледите му за паричната политика не са се променили.
„Хората не трябва да остават с погрешното впечатление, че президентът се насочва към сериозна промяна в лихвените политики. Аз съм си същият“, заяви той на 14 юни.
Фикс идеята на президента за растеж на всяка цена и стремежът му към ниски лихви доведоха до ускоряване на инфлацията и накараха инвеститори да избягат от страната.
В сряда Ердоган каза още, че администрацията му ще ограничи търсенето на потребителите. Той обаче допълни, че няма да направи отстъпки за икономическия растеж.
Турция ревизира към понижение целите си за растежа в средносрочната си програма. Брутният вътрешен продукт за тази година ще нарасне с 4,4%, спад спрямо предишната цел за 5%, стана ясно от презентацията на вицепрезидента Джевдет Йълмаз.
Сега правителството очаква растеж от 4% през 2024 г. спрямо прогнозираните преди това 5,5%.
Турция ще проведе местни избори през март. От години президентът подкрепя парични стимули преди избори и иска да си върне най-големия град Истанбул, който сега е държан от опозицията.
Правителството даде песимистична прогноза за инфлацията, като ревизира силно нагоре предвиждането си към края на годината до 65% спрямо 25% преди това.
Годишната инфлация се ускори по-бързо от очакванията през август до 58,9%, подчертавайки предизвикателствата пред централната банка и Ердоган в овладяването на кризата с разходите за живот.
Централната банка промени прогнозата си за инфлацията в края на годината до 58% през юли, над два пъти повече от очакванията при предшественика на Еркан.
Ръководителите в областта на паричната политика очакват ръстът на цените да достигне връхна точка през второто тримесечие на следващата година и да се забави до 33% в края на годината. Прогнозата за 2025 г. е за инфлация от 15%.
Прогнозите за инфлацията през следващите две години са в унисон с тези на правителството.
В момента водещата лихва е 25%, след като централната банка я повиши със 750 базисни пункта, или повече от очакванията, през август. Банката даде да се разбере, че цикълът на затягане на политиката ще продължи.
16:47 | 06.09.23 г.
