Съветът за финансова стабилност, най-влиятелният финансов регулатор в света, предупреди за „още предизвикателства и сътресения“ в следващите месеци, тъй като високите лихви подкопават възстановяването на икономиката и заплашват ключови сектори, включително имотите, пише Financial Times.
В редовния си доклад до лидерите на Г-20 преди срещата им на върха в Делхи тази седмица Клаас Кнот, председател на базирания в Базел Борд за финансова стабилност, отбеляза: „Възстановяването на световната икономика губи инерция и последиците от растящите лихви в големите икономики се усещат все повече“.
„Със сигурност ще има още предизвикателства и сътресения пред световната финансова система през следващите месеци и години“, допълни той.
През последните месеци финансовите пазари бяха относително стабилни, добре дошъл отдих след поредицата от кризи тази година, които взеха жертви сред средни по размер американски кредитори като Silicon Valley Bank и Signature и доведоха до рухването на Credit Suisse в Европа, която беше придобита от швейцарския си конкурент UBS.
Но според Кнот рисковете във финансовата система все още са видими, въпреки че заразата от събитията през февруари и март беше ограничена.
Той изтъкна, че недвижимите имоти са една от областите, които властите трябва „да следят внимателно“ за признаци за стрес предвид уязвимостта му на повишенията на лихвите, и призова „доставчиците на финансиране в тези сектори да управляват уместно рисковете си“.
Пълното пренасяне на по-високите лихви в реалната икономика отнема време, тъй като някои кредитополучатели имат заеми с фиксирана лихва, определена преди централните банки като Федералният резерв в САЩ, Европейската централна банка и Английската централна банка да започнат да затягат паричната политика, за да се справят с ускоряването на инфлацията.
Кнот счита, че възможността за нови пазарни сътресения засилва необходимостта от „пълно и последователно“ прилагане на глобалните правила за банковия капитал, които бяха договорени от регулаторите през 2017 г. и трябва да влязат в сила до 2023 г.
Той също така посочи необходимостта от по-строго регулиране на небанковите финансови институции, които обхващат всичко – от частни кредити до хедж фондове и застрахователни компании, и допълни, че е изключително важно задействането на договорените реформи в отговор на рисковете на тези пазари.
Регионите се движат с различна скорост в изработването на мерки за регулиране на небанковите финансови институции, включително разпоредби за фондовете на паричния пазар, фондовете с отворен край, маржове, задлъжнялост и ликвидност на облигационния пазар.
САЩ съобщиха през юли, че няма да задействат режима за банковия капитал до средата на 2025 г., около шест месеца по-късно от ЕС и Великобритания, които също вече обявиха отлагане, за да дадат на банките повече време да се приспособят към новия режим.
Макар че пакетът беше определен като „последен етап“ от регулациите след световната финансова криза, ръководителите вече обмислят нов пакет от подобрени мерки в отговор на някои уязвимости, които бяха показани тази година.
Тези мерки включват затягане на правилата за капитала и ликвидността и принуждаване на САЩ да приложат договорени на глобално равнище мерки за по-широк кръг от банки.
Кнот заяви, че Бордът за финансова стабилност ще публикува скоро доклад за „научените уроци“ от банковите кризи тази година и „приоритетите в политиката занапред“.
20:23 | 05.09.23 г.
