В германския град Ваймар, само на няколко стъпки от дома на Гьоте в стил барок, малко кафене явно възнамерява да си остане в миналото. То, както и много други места в страната, приемат само кеш. Този старомоден и неудобен начин на плащане все още е на почит в Германия. Според последното проучване на германската централна банка относно платежното поведение, германците плащат за почти 60% от покупките си – както на стоки, така и на услуги – в кеш.
Германия не е единствената страна, която се противопоставя на световната тенденция към безкешови плащания, пише редакторката на Foreign Policy Анхал Вохра. В Австрия кешът е толкова популярен, че австрийският канцлер заяви, че трябва да се счита за конституционно право. В други европейски страни обаче, например Великобритания, кешът ще бъде само 6% до десетилетие, а в Нидерландия само 11% от трансакциите са били направени в кеш миналата година. В други по-големи икономики темпът на отказ от кеш е дори по-голям. Макар че в Китай 8% от трансакциите са били направени в пари в брой, в Индия употребата на кеш е спаднала от 91% през 2019 г. до едва 27% през 2022 г.
В Германия обаче манията по неприкосновеността на личния живот, недоверието към големите технологични компании и финтех сектора като цяло и притесненията за политически и финансови кризи, изчерпващи банковите баланси за една нощ – опит, вкоренен в историята, както и културното желание за контрол – всичко това допринася за любовта на страната към парите в брой.
И докато някои европейски държави като Швеция вече са почти изцяло безкешови, като само 6% от трансакциите се извършват с банкноти, как предпочитането на кеша в Германия влияе на най-голямата икономика в Европа? Може би не толкова, колкото човек би помислил.
Средно германците носят по повече от 100 евро в портфейлите си – много повече от гражданите в много други развити страни. От въвеждането на еврото Бундесбанк е издала повече пари в брой от всеки друг член на 27-членния Европейски съюз и според доклада на централната банка, въпреки че използването на пари в брой е намаляло спрямо нивото от 74% през 2017 г., 69% от анкетираните изразяват намерение да продължат да плащат кеш.
Агнешка Герингер, професор в Кьолнския университет за приложни науки, казва, че германската привързаност към парите може да бъде разбрана чрез теорията за културната привързаност и поведенческите фактори. Тя обяснява, че от културна гледна точка немците смятат парите в брой за безопасни. „Ако обичайно използвам парите в брой като метод на плащане от векове и знам как работи, а данните ми остават защитени, няма особена причина да променям навика си“, казва тя.
От една страна, поведенческото и културно отношение на германците отчасти се дължи на хиперинфлацията от 20-те години на миналия век, когато един хляб струва милиарди марки, както и валутните проблеми след Втората световна война. „Серията от турбуленции се смята за базата на т.нар. немски гняв – страхът да изгубиш контрол“, тъй като за някои кешът е средство за самоконтрол и самонаблюдение, казва Герингер.
Германската марка обаче се превърна във все по-положителен символ, възстановявайки стойността си след проблемите около Втората световна война и символизирайки възраждането и просперитета на Германия, и така до приемането на общата европейска валута.
Друга причина да се избягва притежанието на пластмасови пари или кредитни карти е страхът от дългове. „Германците не обичат дълговете“, казва Дорис Нойбергер, ръководител на отдела за пари и кредит в германския University of Rostock. Всъщност немската дума за дълг и вина произлиза от една и съща дума (Schuld) и този морален заряд спомага за създаването на „нисък коефициент на задлъжнялост и слабо използване на кредитни карти“ в страната.
Използването на пари в брой е и лесно за широк кръг потребители, включително възрастни хора, които може да не са запознати и да се чувстват неудобно при използването на смартфони или натискане на клавиши онлайн. Освен това е по-евтино за търговците на дребно и крайните потребители при трансакции под 50 евро, тъй като разходите за държане на пари в брой са по-ниски от таксите, наложени при безналични плащания, посочва Bundesbank. Разходите за производство, съхранение и транспортиране на банкноти и монети обаче в крайна сметка се прехвърлят върху потребителите, казват експерти.
Има и други недостатъци на прекомерната употреба на пари в брой. Според доклад на Службата за оценка на технологиите към германския Бундестаг високите нива на парични наличности намаляват „опциите за управление на паричната политика“ на централната банка, пише Герингер. Освен това държането на пари в брой намалява възможностите за инвестиции.
Повечето експерти обаче казват, че има склонност аргументът, че парите в брой изострят сивата икономика, да бъде преувеличен. Докладът на Службата за оценка на технологиите отбелязва, че в страни с по-малко разходи в кеш, например Швейцария, Холандия и Франция, има по-малко активност в сивата икономика в сравнение със страни като Испания, Италия и Гърция, където има високи нива на използване на пари в брой. В доклада се добавя обаче, че в Швеция, въпреки незначителната роля на парите в брой, сивата икономика е „средна по размер“, докато в Австрия и Германия, с относително високи дялове на паричните трансакции, сивият сектор е сравнително малък.
Според проучване от 2019 г. на Бундесбанк върху „незаконното използване на пари в брой“ е „невъзможно да се разграничат онези запаси от банкноти, които се държат за запазване на стойността – и се пазят у дома под матрака напълно законно от всеки гражданин – от незаконните запаси от банкноти“. Средно един германец държи повече от 1300 евро у дома или в сейф.
„Наличните оценки за размера на сивата икономика са между 2% и 17% от брутния вътрешен продукт“, се казва още в проучването.
„Парите не насърчават сивата икономика, тъй като не са причина“, коментира проф. Фридрих Шнайдер, съавтор на изследването. „Причините са данъчна тежест, регулации и т.н.“. Според него колкото по-висока е данъчната тежест, толкова по-голяма е мотивацията за укриване на данъци. „Ако парите в брой бъдат напълно премахнати, тогава хората намират други средства“.
Нойбергер твърди, че много повече престъпна дейност се извършва с дигитални пари, отколкото с пари в брой. „В днешно време идеалното средство за незаконни трансакции с наркотици не са парите, а подаръчните карти на Amazon“, каза тя. „Подаръчните карти позволяват анонимни плащания навсякъде по света и, за разлика от парите, не изискват трансакция лице в лице. Същото важи и за предплатените кредитни карти, които могат да бъдат заредени с пари в брой анонимно“, посочи още.
Регламентите за ограничаване на използването на пари в брой не са политически популярни в Германия, особено след като хората и експертите не виждат никакви недостатъци в това да продължат със сгънати евро в джобовете и портфейлите си.
Цифровото евро обаче може да намали разходите за производство, съхранение и транспортиране на пари в брой. То няма да бъде обвързано с никоя посредническа банкова институция – за разлика от електронните плащания, които се осъществяват от множество банки – и дори няма да изисква банкова сметка.
„В момента Евросистемата е на път да приключи своята двугодишна фаза на разследване на цифровото евро и може да премине към следващата фаза на проекта – подготвителната фаза“, казва Бурхард Балц, член на управителния съвет на Бундесбанк, „при условие че Управителният съвет на [Европейската централна банка] вземе това решение през късната есен на тази година”.
Поне някои частни банки смятат, че плащанията, извършени с цифрово евро, все още могат да бъдат проследени и да помогнат с разпоредбите срещу прането на пари, но не и без да се поставят ограничения върху високо ценената неприкосновеност на данните за гражданите. Освен това то може да доведе до намаляване на депозитите в кредитни институции и да ограничи способността на банките да предлагат заеми.
Онлайн покупките са нараснали от 6% през 2017 г. до 24% през 2022 г. на фона на блокадите заради COVID-19, но нито пандемията, нито дигитализацията досега са успели да премахнат привлекателността и удобството на парите в брой за германците. Въпреки че германската банкова индустрия предвижда ръст от 2% годишно при картовите плащания, спадът на парите в брой от 3% годишно все пак би означавал, че през 2030 г. германците ще извършват поне 30% от трансакциите в брой.