Богатите също плачат, или защо заможните американци се тревожат за икономиката

Интересен факт: дори когато икономическите тенденции в САЩ се подобряват, икономическите тревоги на американците се влошават, включително на много хора, които нямат реална причина да се притесняват. Има не само анкети и статистики, които илюстрират това, но и анекдоти, много при това, пише журналистката на Bloomberg Алисън Шрагер.

Разбира се, историите за проблемите на богатите, често развиващи се в Ню Йорк, винаги са актуални, както и неизбежната онлайн реакция, която се наблюдава след това. Но има нещо различно този път. Тежкото положение на американците с високи доходи и малко богатство се влошава – и макар че може да е трудно да изпитваме съчувствие към някой, който печели шестцифрена сума годишно и е собственик на апартамент в Хаваите, заможните домакинства, които обаче нямат заделени пари, са демографска група, която расте все повече и прави американската икономика по-уязвима.

Хората с високи заплати, които се чувстват финансово затруднени, наскоро бяха споменати в друг материал на Bloomberg. Всички те получават добри заплати, но повечето от тях нямат много спестявания, отчасти заради високата инфлация напоследък и донякъде заради по-високите цени на услугите – някои от които необходими (например жилище, колеж, детски грижи) и други, които не са толкова важни.

Независимо от това, впечатляващото при тези услуги е тяхната цена. Всички тези разходи помагат да се обясни защо все по-малко хора на възраст между 35 и 59 години, печелещи между 150 и 450 хил. долара годишно, не притежават несвързани с пенсионната система финансови активи през последните няколко десетилетия.

Струва си да се отбележи, че при отчитането на пенсионните активи също се наблюдава спад, макар и не толкова сериозен. Възможно е пенсионните влогове да изместват останалите спестявания. Което означава, че тези домакинства се подсигурили добре пенсионирането си, но в годините, през които работят, биха могли да усетят някои затруднения.

Това беше така до 2019 г. и нещата първоначално се подобриха по време на пандемията. Няколко години по-късно обаче, в които инфлацията, особено тази в сектора на услугите, се ускори и хората пътуваха „за отмъщение“ (сякаш за да отмъстят на Covid-19 за пропуснатите възможности, бел. авт.) и състоянието на домакинствата отново беше такова, каквото и в началото, а при някои се влоши. Много американци, дори и по-богатите, не се имали реално увеличение на заплатите от няколко години.

Да, много от хората с високи доходи разполагат с прилична сума в брой или неин еквивалент. Въпреки това обаче спестяванията са по-малко, отколкото преди, а тези в първия квартил са бедни на активи спрямо доходите и начина си на живот. Те се чувстват бедни, защото са такива - в смисъл, че не разполагат с много финансови активи и са застрашени от голямо влошаване на стандарта на живот, ако загубят работата си, имат нужда от скъпоструващи медицински грижи или ако се разведат.

Това не е най-големият проблем в американската икономика; много по-голямо безпокойство е финансовата несигурност на най-бедните 50% от населението, които живеят месец за месец. Но финансовото състояние на богатите е проблем, защото прави цялата икономика по-нестабилна. Броят на най-богатите в средната класа е нараснал през годините и именно тяхното потребление заема най-голям дял в икономиката, особено когато става въпрос за дискреционни покупки, които обикновено намаляват, ако икономиката отслабва. Ако все пак настъпи рецесия, това може да означава по-голям спад в потреблението, което поддържа икономиката като цяло.

Какво може да се направи, за да се реши този проблем? Част от това е културата на пазаруване с цел да се парадира с пари, която се разпространява още повече от социалните медии. Но и недобрата публична политика също има известна вина. Много услуги, в това число висшето образование и здравеопазването, са по-скъпи заради държавните субсидии или помощи. Рестриктивното райониране и приспадането на лихвите по ипотечните кредити допринасят за по-скъпите жилища. Допълнителните помощи само ще задълбочат проблема още повече.

По-добро решение е да се насърчи спестяването, да се наложи данък върху потреблението на стоки от висок клас и да се предложат повече данъчни стимули (или да се наложат по-малко санкции) за спестяванията, които нямат общо с пенсионните. Целта трябва да бъде преминаване към икономика, чийто растеж идва от производителността, а не от потреблението на услуги от висок клас.

Изкушаващо е да обвиняваме тези, които получават високи доходи, но имат смелостта да се оплакват, че са бедни, защото живеят от заплата до заплата. Не твърдя, че разтревожените богаташи заслужават съчувствие, всеки сам може да прецени дали да изпитва такова към тях. Смятам само, че тяхното безпокойство е симптом на нестабилната икономика, а не причината за нея, пише Шрегер.