Руската икономика изглежда стигна до предела си за разширение в условията на война, пише The Wall Street Journal в коментар, базиран на разговори с икономисти и експерти. Данните на руската статистика сочат ръст на икономиката, но сривът на рублата е показател, че той съвсем не е устойчив.
Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) се базира основно на публичнте разходи, които се увеличават с 13,5% през първото тримесечие на годишна база. Това е най-рязкото увеличение от 1996 година насам, пише изданието.
Руската статистика показва бум в индустриите, свързани с войната - заводите работят на няколко смени, за да осигурят поръчките в производството на метални продукти, специални дрехи, оптика и т.н. Другите сектори обаче са притиснати от липсата на достъпа до технологии, свити инвестиции в поддръжката на оборудването и неефективността на производството. Производството на автомобили например се свива с 10% на годишна база. В резултат страната започва да разчита все повече на суровините си и приходите от продажбата на петрол и природен газ, както и на метали, са сред малкото, които пълнят хазната.
"Русия е една от малкото държави, които могат да устоят дълго време", отбелязва Ерик Мейерсон, ръководител на звеното за пазарни анализи на шведската банка SEB по повод на санкциите. Но в същото време политиката на заместване на вноса не е съвсем успешна, сочат данните на московското Висше училище по икономика. 65% от индустрията в Русия се нуждае от вноса на западно оборудване и засега замяната с местно производство има смесен успех, коментират още руските икономисти.
Именно тази зависимост от външните технологии е сериозен проблем за Кремъл и властите опитват да намерят алтернативи - вносът от Китай например се увеличава с 18% през тази година, а руският министър на отбраната Сергей Шойгу посети Северна Корея, за да се запознае с военнопромишления комплекс. Но Москва не може да намери нови доставчици за всичко - например санкциите намалиха вноса на високотехнологични продукти със 7 млрд. долара през 2022 година. Липсата на достъп до иновациите пък ще коства икономически растеж в следващите години.
Степента, до която руската икономика може да се разширява, без да предизвика ръст на инфлацията, сега е много по-ограничена отколкото преди санкциите на Запада. Именно намалението на нивото на "потенциалния ръст" изправя руския президент Владимир Путин пред дилемата дали да увеличава военното производство или да се бори с инфлацията преди президентските избори в Русия, които трябва да се проведат през март 2024 година.
Преди анексирането на Крим (тоест налагането на първите санкции на Запада срещу Русия) Международният валутен фонд (МВФ) оцени потенциалния ръст на руската икономика на 3,5% годишно. Руското звено на Raiffeisenbank в момента го определя на 0,9 на сто.
Но перспективите пред икономиката на Русия не бяха особено благоприятни и преди войната в Украйна и основната причина за това е застаряващото население. Продуктивността е слаба заради липсата на инвестиции, а бизнесклиматът е влошен заради корупцията и бюрокрацията.
Тази тенденция само се влоши след 2022 година и страната е изправена пред най-тежкия недостиг на работна сила от 90-те години на миналия век, след като хиляди бяха мобилизирани или избягаха под заплахата да бъдат мобилизирани.