България е намалила най-силно емисиите си от парникови газове сред страните членки на Европейския съюз през първото тримесечие на тази година - с 15,2% спрямо същия период на миналата година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
След страната ни се нареждат Естония (-14,7%) и Словения (-9,6%). От общо 21 страни членки на съюза, които са намалили емисиите си, само 6 отчитат спад и на брутния вътрешен продукт – Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша. Това означава, че 15 страни членки – Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България, са успели да намалят емисиите, докато в същото време брутният им вътрешен продукт е продължил да расте.
През първото тримесечие емисиите са намалели в почти всички страни членки на ЕС в сравнение със същия период на 2022 г., с изключение на Ирландия (+9,1%), Латвия (+7,5%), Словакия (+1,9%), Дания (+1,7%), Швеция (+1,6%) и Финландия (0,3%), където те са нараснали. Тази група страни членки на ЕС отчитат и ръст на БВП.
На ниво ЕС емисиите от парникови газове през първото тримесечие са достигнали 941 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид, което е спад с 2,9 на сто спрямо същия период на 2022 г., когато те са били 969 млн. тона. В същото време брутният вътрешен продукт на ЕС е нараснал през първото тримесечие с 1,2% на годишна база.
През първото тримесечие секторите от икономиката, отговорни за повечето емисии парникови газове, са били „домакинства“ с 24%, „ток, газови доставки“ с 19%, „земеделие“ с 13%, следвани от „транспорт и складиране“ с 10%.
Спрямо първото тримесечие на 2022 г. емисиите са намалели в пет от девет икономически сектора. Най-голям спад е отчетен при „ток, газови доставки“ с 12,3%. Основният сектор, в който емисиите са нараснали, е „транспорт и складиране“ със 7,2 на сто.