Разширяването на българската икономика е продължило да се забавя през пролетните месеци. Брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава с 1,8% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие година по-рано, сочат сезонно изгладените експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ), разпространени днес.
Темпът на нарастване се забавя спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,1% през първото тримесечие и 2,1% и 3,1% съответно през четвъртото и третото тримесечие на 2022 г.
За периода от април до юни брутната добавена стойност нараства с 1,9% на годишна база. Крайното потребление регистрира ръст от 1,3%, а бруто образуването на основен капитал се увеличава с 3,4%. Износът на стоки и услуги намалява с 0,8%, а вносът на стоки и услуги се свива по-значително с 6,7%.
Няколко институции понижиха прогнозите си за растежа на българската икономика през пролетта. Световната банка вече очаква БВП на страната да нарасне с 1,5% тази година, а доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда повишение от 1,9%. Прогнозата на Министерството на финансите е за забавяне на ръста до 1,8% тази година, докато от Българската народна банка прогнозираха миналия месец, че растежът ще се забави до 1% (спрямо 3,4% през 2022 г.).
На тримесечна основа ръстът на БВП поддържа относително равномерен темп през последната една година - 0,4% през второто тримесечие след 0,5% през предходните две тримесечия и 0,4% преди тях.
Като причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие от НСИ посочват увеличението на крайното потребление с 0,4%.
В номинално изражение БВП достига близо 40,96 млрд. лева през второто тримесечие. Реализираната добавена стойност е 35,946 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 76,5%, което в стойностно изражение възлиза на 31,32 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е почти 7,854 млрд. лв. и заема дял от 19,2%. Външнотърговското салдо е положително.