Упоритият ръст на заплатите в САЩ може да задържи лихвите по-високи за по-дълго

В момента пазарите калкулират най-благоприятния възможен резултат: че инфлацията в САЩ продължава да се забавя, макар че реалното производство продължава да расте бързо. Въпреки че това със сигурност е възможно, поне толкова вероятно е и инфлацията да се стабилизира на около 2 пункта по-високо от годишната цел на Федералния резерв от 2 процента. При този сценарий краткосрочните лихвени проценти ще останат на сегашните си нива за известно време, ако не и по-нагоре, което от своя страна ще вдигне дългосрочните доходности и ще натисне надолу оценъчните съотношения (заради по-големия дисконтов фактор – бел. прев.) Това може да доведе до проблеми за цените на активите, пише за Financial Times анализаторът Матю Клайн.

На пръв поглед сега е странен момент за изразяване на загриженост. Инфлацията в САЩ вече се забави от приблизително 10 процента годишно през първата половина на 2022 г. до около 3 процента (3,2% през юли – бел. прев.) Това забавяне съвпадна със стабилен растеж на реалните потребителски разходи и милиони допълнителни работни места. След като стигнахме дотук, изглежда неправилно да се предполага, че инфлацията няма да се забави безболезнено до 2 процента.

Но забавянето на инфлацията отразява премахването на временните смущения, свързани с пандемията от коронавирус и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Тези събития намалиха предлагането на стоки и услуги, повишавайки цените. Тъй като условията се нормализираха, много цени спряха да се покачват или дори паднаха.

Тези колебания маскираха скромното, но постоянно ускоряване на фундаменталния ценови натиск. Точно както инвеститорите и властите бяха прави да погледнат отвъд „преходната“ инфлация от 2021-2022 г., те също трябва да игнорират „преходната“ дезинфлация от 2022-2023 г., за да разберат къде ще се установи този натиск през следващите години. Тъй като инфлацията е просто разликата между промените в номиналните разходи и реалното производство, това означава фокусиране върху тенденциите при заплатите: най-големият и най-надежден източник на финансиране за потреблението.

От 1929 г. насам средната почасова надница на американския работник нараства с около 1,6 процентни пункта по-бързо от ръста в индекса на личните потребителски разходи (PCE) всяка година. Заплатите са нараснали с най-малко 3 пункта по-бързо от цените само през 17 от последните 92 години, за които разполагаме с данни, от които само пет са се случили след 1956 г. Между 2000 г. и 2019 г. средните почасови надници растяха само с 1 пункт по-бързо от цените всяка година. Заплатите са нараствали с 4 или повече пункта по-бързо от цените само няколко пъти: в началото на Голямата депресия, по време на системата на дажби и контрола на цените през Втората световна и Корейската войни, при бума на производителността в края на 90-те години и по време на първата година от пандемията.

Сега обаче най-надеждните данни показват, че заплатите в САЩ нарастват с годишен темп от около 5 процента. Нещо повече, постоянният ръст на заплатите означава, че лихвените проценти могат да останат „по-високи за по-дълго“ – освен ако потребителите не започнат да харчат много по-малък дял от своите допълнителни доходи, реалното производство на работник не се повиши рязко, или и двете.

Шефът на Федералния резерв Джей Пауъл е съгласен. На неотдавнашната си пресконференция той каза: „ние искаме заплатите да се повишават с темп, който е в съответствие с 2 процента инфлация във времето“ и че „заплатите вероятно са важен въпрос в бъдеще“. Това обяснява продължаващия фокус на ръководителите на Фед върху „разхлабването“ на пазара на труда чрез по-високи лихвени проценти. Това изразява риска лихвените проценти да не спаднат толкова бързо, колкото се предполага от пазарните цени в момента, което от своя страна може да повлияе на други оценки на активи.

Фючърсите на SOFR, бенчмаркът за плаващия лихвен процент, понастоящем сочат, че краткосрочните лихвени проценти ще спаднат до 3,5 процента до края на 2025 г., докато дългосрочните доходности предполагат, че цените ще се повишават почти точно с 2 процента на година през следващите три десетилетия. Междувременно кредитните спредове са по-тесни, отколкото през 2019 г., а съотношенията цена/печалба (P/E) на акциите скочиха. Според някои показатели очакваната възвръщаемост на акциите в сравнение с облигациите е по-ниска от който и да е момент от средата на 2007 г. насам, което съдържа изключителен оптимизъм относно бъдещия растеж на печалбите. Тази комбинация е възможна само ако инфлацията се върне до 2 процента - и растежът на заплатите се забави пропорционално - без никакъв удар върху реалното производство.

Много ръководители на Фед не биха желали да тласнат икономиката към спад само защото инфлацията се е стабилизирала около 4 процента годишно, вместо 2. Не беше много отдавна, когато много водещи икономисти препоръчваха цели за инфлацията от 4 процента, или, което се равнява на приблизително същото нещо, цел за растеж на номиналния доход от 5 до 6 процента годишно. Но макар политиката на пренебрегване на една умерено завишена инфлация да има смисъл, тя в момента не е калкулирана в цените на активите.