fallback

Китай и Япония се разминават по инфлационната стълба

Предизвикателствата пред Пекин зловещо наподобяват тези пред Токио отпреди 30 години

17:22 | 14.08.23 г.
Автор - снимка
Създател

Японските книжарници отделят място на рафтовете си за литературен жанр, който почти не генерираше търсене през последните три десетилетия: инфлацията и какво да правим с нея, пише азиатският бизнес редактор на Financial Times Лио Люис.

Заглавия като „Инфлацията в Япония: Задаващата се ера на безкрайни увеличения на цените“ и „Свят на неизбежна инфлация“ имат общ, предупредителен и бомбастичен тон. Според тези трудове навлизането на Япония в края на 2021 г. в устойчив, 20-месечен период на повишаване на потребителските цени след години на стагнация и дефлация представлява не само дълбока икономическа промяна, но и психологическа, социална и епохална такава. Като цяло, това изглежда правилно. Опитът на Япония с дефлацията беше странно продължителен и странно пагубен. Ако сега той наистина е свършил, има още много странности, които трябва да се отстранят от системата, дори ако страната е застрашена от това инфлацията да се превърне в следващия ѝ проблем.

Междувременно Пекин може да реши, че новите издания, свързани с инфлацията в Япония, заслужават особено внимателно проучване, тъй като двете икономики се разминават по стълбата: Япония отблъсква последните пипала на дефлацията от глезените си, докато Китай изглежда се отдава на нейната прегръдка.

Плъзгането на Китай към дефлация беше потвърдено миналата седмица като част от по-голяма вълна от лоши новини за икономика, която генерира над една трета от глобалния растеж. Тревожно високата младежка безработица, ниските цени на имотите и силно задлъжнелият корпоративен сектор вредят на търсенето и бяха фонът, на който потребителски цени навлязоха на отрицателна територия през юли.

За някои този кръстопът, който сега преминават Китай и Япония, предостави още данни за това, което се превърна в завладяващо интелектуално упражнение: сравняване на икономическите предизвикателства пред Пекин с тези на Токио в началото на 90-те години на японските „изгубени десетилетия“ и заключение – като това на икономистът от Moody's Стефан Ангрик – че те са "зловещо подобни".

Списъкът на приликите и въпросът дали застаряващият Китай сега ще възпроизведе неволите на Япония в сходен продължителен период от време може да изглеждат убедително.

Спукването на балона при цените на активите в Япония в края на 80-те години създаде кохорта от проблемни банки и задлъжнели компании от типа, който Китай сега трупа. Заплахата от така наречената балансова рецесия, която оформи изгубените десетилетия на Япония, сега изглежда тежко надвиснала над корпоративния Китай. Както китайските предприятия до известна степен правят сега, бизнесът в Япония преди 30 години не желаеше да взема заеми или да инвестира, докато изплащаше дълга си и в крайна сметка убеди работната си сила да намали очакванията за сериозен ръст на заплатите.

Японските домакинства загубиха увереността да харчат; конкуренцията унищожи корпоративната ценова сила; търсенето отслабна и настъпи дефлация. Китай, в очите на онези, които виждат японизацията му, сега преживява същото.

Но дали опасенията за дълъг дефлационен спад в японски стил за Китай не са неуместни? Икономисти от Citibank и други предупредиха инвеститорите да не се задълбават твърде много в данните за потребителските цени за един месец, особено след като падащите цени на свинското месо може да са били най-големият фактор.

Но рискът това да се превърне по-дългосрочен дефлационен феномен все още съществува и колкото по-дълго е така, толкова опитът на Япония е по-уместен. Тъй като колкото и важни и полееин да са анализите и съветите във всички тези нови книги за инфлацията в Япония, най-голямата поука от тях е, че те изобщо трябваше да бъдат написани.

Много от тях предлагат съвети как да инвестирате в епоха, в която бездействието вече не работи. Начинът, по който японските домакинства са насочили по-голямата част от спестявания към кеша - и са били под малък натиск да коригират действията си - е сред най-вградените поведенчески последици от дефлацията, която сега може да се обърне съвсем внезапно.

Тези книги са написани реално като ръководства за жителите на страна, която внезапно е станала икономически чужда за тях. Китай трябва да погледне на това като доказателство колко вкоренени могат да станат някои навици на живот с дефлация и колко много може да отнеме, за да ѝ се сложи край.

Но второ, важно разкритие се крие в тона, с който книгите непременно въздействат. Инфлацията все още може да е доста далеч от това да бъде проблем за Япония, но тя може - и вероятно трябва - да бъде представена като по-лош проблем от дефлацията.

Междувременно Пекин знае това много добре, поради което може да бъде сравнително спокоен дори за една доста дълга битка с падащи цени. За 30 години дефлацията като криза почти не предизвика сериозни обществени вълнения в Япония, докато инфлацията може да донесе проблеми за една нощ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:22 | 14.08.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още