Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика - валутният борд в страната се възприема като надежден и разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Това са изводите в анализ, посветен на икономическите ефекти от присъединяването на България към еврозоната на Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов, членове на Съвета за икономически анализи.
Те посочват още, че българската банкова система вече е под контрола на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като например по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор, посочват авторите на икономическото изследване. Според тях, за да бъдат извлечени максимални ползи от присъединяването към еврозоната, е необходимо страната ни да се фокусира върху няколко икономически приоритета.
С оглед на документираното от изследователите еднократно първоначално увеличение на ценовите нива при услугите, както и на възприятията за инфлация, за България е важно да прилага политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута. Тенденцията към по-голяма финансова интеграция с останалата част от ЕС ще продължи, когато България се присъедини към еврозоната, както поради банковия съюз, така и поради повишената търговска интеграция.
Икономистите обаче предупреждават, че има риск от нестабилност на капиталовите потоци и кредитни бумове, и макар ограничен, трябва да бъде наблюдаван, като при нужда да се приложат подходящи политики. Съветът им е да се използват макропруденциалните политики и антицикличния банков капиталов буфер, ако рискът се повиши.
Като предимство за България от Съвета за икономически анализи отчитат водената консервативна фискална политика, която допринася за доверието към валутния борд. Прогнозата на икономистите е, че присъединяването към еврозоната би имало ограничено въздействие върху лихвените проценти. Въпреки това е важно да бъде продължена традицията на фискална политика в съответствие с договорите на ЕС, за да бъдат избегнати рискове за доверието в публичните финанси на страната.
Задължителните критерии за интеграция
В допълнение към четирите официални критерия за присъединяване, определени в Договора от Маастрихт, страната ни трябва да изпълни и други условия, „от значение за икономическата интеграция и конвергенция“. Оценка, че България ги покрива ще има в конвергентния доклад, който Европейската комисия и ЕЦБ правят на всеки две години. Следващият доклад е планиран за февруари 2024 г.
България до голяма степен изпълнява формалните критерии за присъединяване към еврозоната, с изключение на критерия за ценова стабилност. Този критерий ще бъде трудно изпълнен преди конвергентния доклад през 2024 г. Въпросният критерий е предназначен за периоди с относително ниска инфлация, тъй като максималното отклонение от 1,5 процентни пункта е абсолютно, а не относително. В настоящия период на относително висока инфлация в еврозоната и много по-големи от обичайните разлики в темповете на инфлация между държавите с най-ниски и най-високи показатели това изискване би означавало, че инфлацията в България в момента би трябвало да бъде с около 50% по-ниска от средната инфлация в еврозоната, се посочва в анализа на икономистите.
Ефекти върху инфлацията
Ефектът от присъединяването към еврозоната върху инфлацията определено е основната тревога на голяма част от обществеността в България. Консенсусът в академичните изследвания по отношение на инфлационните ефекти при създаването на еврозоната е, че въвеждането на еврото до голяма степен не е довело до общи инфлационни ефекти.
От друга страна, при някои продуктови групи като услугите (напр. ресторантьорство) има по-големи еднократни увеличения на ценовото равнище. Също така по време на въвеждането на еврото има значителна разлика между обективната инфлация и възприятията за инфлация. Например в Германия възприятията за инфлация са четири пъти по-високи от официално измерената инфлация, коментират от Съвета за икономически анализи.
Една от причините за увеличението на цените на услугите е, че те се променят по-рядко, отколкото например на стоките. Въвеждането на еврото, обаче, изисква нови ценови етикети (напр. нови менюта в ресторантите). Следователно това може да е и моментът, в който цените се коригират. Нещо повече, някои повишения на цените може дори да са отлагани във времето, за да се изчака необходимата промяна на ценовите етикети поради новата валута.
Нашият анализ за опита на страните от Източна Европа потвърждава до голяма степен изводите на академичната литература, която изследва инфлационните ефекти по време на създаването на единната валута, прогнозират икономистите. Съвкупният инфлационен ефект е малък, докато при услугите може да се очаква малко по-висока еднократна инфлация през първата година след присъединяването, допълват те.
Ефекти върху търговията
С валутния борд в България са елиминиране някои фактори, като например премахване на нестабилността на обменния курс, но от значение ще са други фактори, като намаляване на транзакционните разходи, подобряване на доверието и репутацията сред членовете на еврозоната, но също и в страните, които не са членки.
Основните изводи от последните анализи на ефектите на еврозоната върху международната търговия са, че те оказват положително, но сравнително малко влияние – между 5 и 15 процента и могат да бъдат много разнородни за различните членове на валутния съюз, както с течение на времето, така и за различните сектори и видове търгувани стоки.
Някои проучвания посочват ползите от еврото за търговията с междинни стоки – фактор, който е особено важен при наличието на силна производствена верига на стойността в Европа. Така например, при всички други равни условия валутните съюзи са довели до увеличаване на международната търговия между своите членове с изумителните 300%.
Според оценки на Съвета за икономически анализи влиянието на еврото е сравнително малко (10-20 процента), но положително и статистически значимо и особено ясно изразено в секторите на селското стопанство и услугите. Обяснението е свързано с водената обща селскостопанска политика на ЕС, но зависи и от локализирания характер на потреблението на услуги.
Очакваме, че приемането на еврото би стимулирало международната търговия на България, особено в селското стопанство и услугите (напр. туризъм), но също и в някои производствени сектори, където България вече има утвърдени позиции във веригите на ЕС.
Ефекти върху капиталовите потоци
В България ще се увеличи притока на брутните входящи и изходящи капиталови потоци при присъединяването ѝ към еврозоната, но ще има забавяне с няколко тримесечия, прогнозират от Съвета за икономически анализи.
Брутните потоци често се описват като нестабилни, така че съществува риск от кредитни бумове и т.нар. внезапни стопове на капиталовите потоци, предупреждават икономистите. Те напомнят, че преките инвестиции са най-малко обратими, докато банковите заеми често са доста чувствителни към промени в лихвените проценти и могат да причинят повече проблеми, свързани с ефектите върху лихвените проценти. Решение според анализаторите е те да бъдат смекчени чрез консервативна фискална политика, инструменти на макропруденциалната политика, като антицикличния банков капиталов буфер. Позитив е, че България вече е де факто член на общия банков надзор на ЕЦБ.
Ефекти върху лихвените проценти и дълга
По принцип присъединяването към еврозоната може да намали лихвените спредове чрез премахване на валутния риск, но въпреки това, за страна в режим на валутен борд и с ниско ниво на публичен дълг като България, ефектите посредством валутния риск, но и посредством другите фактори, са ограничени.
От опита на петте източноевропейски страни, присъединили се към еврозоната, се разбира, че лихвените спредове след присъединяването следват отрицателния тренд преди присъединяването със сравнително ограничен еднократен ефект през месеца на присъединяване. Това се отнася главно за балтийските страни. Но една година след присъединяването към еврозоната лихвеният спред е приблизително 1%.
Сравнение на лихвените спредове за тези източноевропейски страни в периода около присъединяването към еврозоната спрямо група източноевропейски страни извън еврозоната (Полша, Унгария и Чехия) показва среден ефект от около половин процент в месеца на присъединяване, но не за всички страни.
За сравнение, средният лихвен спред за България през периода 2018-2022 г. е едва около 0,6%. Това вероятно е ефект от дългогодишния и надежден валутен борд. Следователно спредът за България вече е относително нисък и потенциалните допълнителни ефекти след присъединяването към еврозоната вероятно са ограничени.
Вероятните сравнително малки ефекти от присъединяването към еврозоната върху лихвените спредове за България ограничават потенциалните ползи от гледна точка на по-ниски разходи по заеми, но също така ограничават значително риска от кредитен бум, подхранван от приток на капитал или намаляване на фискалната дисциплина. Тези рискове често се свързват с недостатъчна „реална конвергенция“ на страната кандидат, като се има предвид опита на страните от Южна Европа след създаването на еврото, припомнят икономистите.
По отношение на България, по принцип може да има допълнителен риск от вътрешнофинансиран кредитен бум поради необходимостта от преминаване на българските банки към изискване за задължителни минимални резерви (ЗМР) по депозитите от 1% след присъединяването към еврозоната. В момента задължителните минимални резерви по депозитите, които банките трябва да поддържат в Българската народна банка, са 12% при 0% лихва.
Следователно, изтъкваният понякога риск е, че ако от банките се изисква само да поддържат ЗМР от 1%, а не 12%, те биха използвали разликата в резервите за вътрешно кредитиране, което би довело до еднократен кредитен и инфлационен бум.
За да има действително риск от кредитен бум при този преход към по-ниско изискване за минимални резерви, е необходимо да бъдат изпълнени две условия. Първо, банките трябва да са силно ограничени по отношение на кредитирането, което би рефлектирало в текущите лихви по заемите. На второ място, необходимо е банките да имат ограничени възможности за постигане на доходност както по отношение на оставянето на своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, където текущата лихва, която биха получили е 3,5%, така и по отношение на използване на тези свръхрезерви за заеми в чужбина.
Според данните за лихвената статистика, публикувани от БНБ, през последните месеци лихвите по нови ипотечни кредити в лева са по-ниски от лихвите по кредити в евро и са сравними с лихвите по депозитното улеснение на ЕЦБ.
Въз основа на това наблюдение изглежда малко вероятно да са налице условията за вътрешно финансиран кредитен бум след присъединяването към еврозоната. Вместо това е по-вероятно при присъединяването на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина, включително посредством изплащане на заеми към банките-майки. Възможността за получаване на по-висока доходност от сегашната лихва от 0%, плащана от БНБ за тези резерви, би увеличила значително печалбите в банковата система.
Не на последно място, при присъединяването към еврозоната българските държавни ценни книжа ще могат да бъдат използвани за обезпечения в ЕЦБ. Това би направило пазара на български държавни облигации по-ликвиден, което от своя страна би подобрило възможността на българското Министерство на финансите да управлява ликвидността на публичните финанси. Например, би намаляла нуждата от поддържане на големи фискални резерви за ликвидни цели или от задържане на плащания, което би подобрило бизнес климата, посочват предимствата от присъединяване на страната ни към еврозоната икономистите.
20:47 | 03.08.23 г.
