Турската инфлация слага край на 8-месечното забавяне през юли, насочвайки се към ръст, който централната банка очаква да достигне своя връх в средата на следващата година, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени са скочили с годишен темп от 47,8% спрямо 38,2% през юни, заяви статистическата служба в четвъртък. Медианната прогноза в проучване сред икономисти на Bloomberg бе за 46,8%.
На ниво от 9,5% месечната инфлация е най-високата от януари 2022 г. насам, също отбелязвайки най-бързия темп за юли в рамките на шест десетилетия. Разходите за транспорт бележат най-големите месечни увеличения, отразявайки повишението на данъците върху горивата, въведено миналия месец.
Ценовият натиск се натрупва, откакто лирата започна да се обезценява рязко след изборите през май, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган. Засилвайки рисковете пред инфлацията, правителството повишава и данъците върху редица стоки от първа необходимост и горивата, отчасти за финансира скъпите си обещания, поети преди изборите.
Галопиращата инфлация увеличава привлекателността на акциите за местните инвеститори, които искат да защитят спестяванията си. Индексът на сините чипове Borsa Istanbul 30 се повиши с 1,2% след публикуването на данните.
Доходността по двугодишните държавни облигации на Турция се покачи с 57 базисни пункта до 15,83%. Лирата поевтиня с 0,1% до 26,9879 лири за долар сутринта в Истанбул.
Основната инфлация, която премахва волатилни елементи като цените на храните и енергията, се е ускорила до 56,1% в годишно изражение – най-високото ниво от ноември и над равнището от 47,3% през юни.
Инфлационната вълна, заляла икономиката за 900 млрд. долара, идва няколко месеца след най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия. Международният валутен фонд очаква ръстът на цените в Турция да бъде на пето място в света през 2023 г.
Централната банка вече отговори с две рязки повишения на лихвените проценти, които увеличиха основната лихва с 900 базисни пункта до 17,5%.
Миналата седмица централните банкери удвоиха прогнозата си за края на годината за инфлация до 58%, като гуверньорът Хафизе Гайе Еркан очаква тя да достигне връх от около 60% през второто тримесечие на 2024 г.
Обръщането на политиката за момента все още означава, че официалните разходи по заемите остават силно отрицателни, когато се коригират спрямо цените. Deutsche Bank прогнозира, че централната банка ще повиши основната си лихва само до 19% този месец.
Еркан каза, че по-нататъшното затягане на паричните условия ще остане „постепенно“, за да се управлява въздействието му върху реалния сектор и банковата индустрия, и че ще бъдат въведени алтернативни мерки в подкрепа на политиката.
Паричният орган и банковият регулатор предприеха някои стъпки за ограничаване на вътрешното търсене чрез мерки, насочени към охлаждане на разходите за кредитни карти и растежа на потребителските кредити.
12:45 | 03.08.23 г.
