Със средното увеличение от 12% на заплатите, които и централната банка (БНБ - бел. ред.) прогнозира, че през 2023 година ще бъде факт, ние смятаме, че натрупаната инфлация до момента ще бъде компенсирана, в това число и за работещите в публичния сектор. Това коментира пред Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров.
„Бюджетът трябваше да бъде приет в края на миналата година. Тогава ние заявихме очакванията и исканията на хората за този около милиард и сто милиона лева, които тогава формулирахме конкретно по агенции, по сектори, по отделни структури за увеличение на заплатите. Единствената цел – да догоним инфлацията”, добави той.
Димитров уточни, че инфлацията е генерирана през миналата и в края на 2021 година от ръста на цените на производител. „Тя дойде от производствената част, а не от потребителите. Тоест, от предлагането, а не от търсенето. И тези загубени доходи, около 30% инфлация кумулативно за двете години, трябваше да бъдат покрити и в обществения сектор. Частният го направи”, посочи президентът на КНСБ.
Той обясни, че повечето от исканията на синдикатите са били изпълнени. „Останаха обаче и неизпълнени – за Изпълнителната агенция за борба с градушките, Архивите също са със скандално ниски възнаграждения, увеличение нямаше и за работещите в тол системата. Нашата битка обаче продължава за Бюджет 2024”, поясни Димитров.
В отговор на въпрос защо не усещаме забавянето на инфлацията, той каза: „Когато тя се забавя, означава, че цените растат с по-бавни темпове, но продължават да растат. Трябва да минем в режим на дефлация за дълго време, за да видим ясно намаление на някои цени”.
Не очаквайте чудеса
Икономистът, бивш вицепремиер, социален и външен министър, бивш евродепутат и сега директор на Европейската агенция за подобряване на условията за живот и труд Ивайло Калфин коментира пред БНР, че Бюджет 2023 влиза в сила късно в годината, не може да се очакват чудеса или нещо особено да се случи през следващите пет месеца. "Този бюджет е просто за да има нещо до края на годината. В него няма политики", допълни той.
По-любопитно е какво ще влезе в бюджета за следващата година, в който наложителни са политики, заяви Калфин.
"С този механизъм, който е избран за управление, има доста голяма политическа несигурност. Липсата на ясен политически ангажимент, зад който стои мнозинство в парламента, създава съответната нестабилност", каза той.
Според него България е готова за Шенген, но това, което трябва да се случи, е решение в Нидерландия и в Австрия, което не е свързано с програмата на българското правителство. Срокът за влизане на страната ни в еврозоната - началото на 2025 година, е прибързано очертан, смята Калфин.
"Подготовката за еврозоната не е политически, а икономически процес. Очаквам някое правителство да се ангажира и да си постави цели, свързани с увеличаване на производителността и на доходите - конвергенция със страните от еврозоната. Подготовката на икономиката е оставена на това, каквото се случи", посочи той.
По думите му диференцираното данъчно облагане трябва да се случи при личните доходи, защото системата в България помпа огромни неравенства и рано или късно ще вземат своята социална цена.
11:11 | 30.07.23 г.
