Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на май достига 44,893 млрд. евро, нараствайки с 8,8% от сумата от 3,637 млрд. евро година по-рано. Така той представлява 49,7% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, брутният външен дълг към 30 април беше 44,459 млрд. евро, което е с 3,191 млрд. евро (7,7%) повече на годишна база. Данните показват, че за месец дългът се е увеличил с 434 млн. евро.
В централната банка изчисляват, че в края на май краткосрочните задължения са 8,337 млрд. евро и за една година се увеличават с 511,7 млн. евро (6,5% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 36,555 млрд. евро, като се повишават с 3,125 млрд. евро (9,3% от БВП) спрямо година по-рано.
По данни на БНБ към края на май 27,312 млрд. евро (60,8% от БВП) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80,2% от брутните външни задължения при 78,7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май е 9,504 млрд. евро, нараства с 2,261 млрд. евро (31,2% от БВП) на годишна база.
Външните задължения на централната банка са 2,068 млрд. евро и нарастват с 63,9 млн. евро (3,2% от БВП) спрямо края на май 2022 г.
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6,646 млрд. евро и се увеличават с 1,379 млрд. евро (26,2% от БВП) спрямо края на май миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 11,955 млрд. евро и намаляват с 927,2 млн. евро (7,2% от БВП) на годишна база.
Вътрешнофирменото кредитиране към 31 май е в размер на 14,718 млрд. евро, което е с 860,3 млн. евро годишен ръст. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,8% към края на май 2023 г. при 33,6% година по-рано.