Европейците са изправени пред нова икономическа реалност, която не са преживявали от десетилетия. Те стават по-бедни, пише Wall Street Journal.
Начинът на живот на Стария континент, който отдавна предизвиква завист извън границите му, бързо губи блясъка си, тъй като покупателната способност на европейците се стопява.
Французите ядат по-малко гъши дроб и пият по-малко червено вино. Испанците ограничават покупките на зехтин. Финландците са призовавани да използват сауните във ветровити дни, когато енергията не е толкова скъпа. В Германия потреблението на месо и мляко е спаднало до най-ниското си ниво от три десетилетия, а процъфтяващият някога пазар на органични храни отбелязва силен спад. Италианският министър на икономическото развитие Адолфо Урсо свика кризисно заседание през май заради цените на пастата, любимата храна в страната, след като ръстът им превиши над два пъти темпа на инфлацията.
В момент, когато разходите за потребление намаляват главоломно, Европа изпадна в рецесия в началото на годината и това засилва усещането за относителен икономически, политически и военен упадък, което се зароди в началото на века.
Настоящите затруднения в Европа назряват от дълго време насам. Застаряващото население с предпочитания за свободно време и сигурност на работното място пред доходите донесе години на вял растеж на икономиката и на производителността. След това дойде ударът от Covid пандемията и проточилата се война на Русия в Украйна. Кризите, които преобърнаха световните вериги за доставка и тласнаха рязко нагоре цените на енергията и на храните, влошиха рани, гноящи от десетилетия.
Реакциите на правителствата само усложниха проблема. За да предпазят работните места, те насочиха субсидиите си основно към работодателите, оставяйки потребителите без кешова предпазна мрежа, когато дойде ценовият шок. За сметка на това американците се възползваха от евтината енергия и федералната помощ, насочена основно към гражданите, за да продължат да харчат.
В миналото могъщата износна индустрия на Стария континент можеше да се притече на помощ. Но вялото възстановяване в Китай, изключително важен пазар за Европа, подкопава този стълб на растежа. Високите цени на енергията и ширещата се инфлация, която е на невиждано от 70-те години на миналия век ниво, отслабват ценовото предимство на промишлените производители на международните пазари и разбиват хармоничните някога трудови отношения на Стария континент. В момент, когато световната търговия се охлажда, силната зависимост на Европа от износа, който съставлява около 50% от БВП на еврозоната спрямо 10% за САЩ, се превръща в слабост.
Частното потребление е намаляло с около 1% в 20-те страни от еврозоната от края на 2019 г. след коригиране към инфлацията, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж. В САЩ, където домакинствата се радват на силен пазар на труда и растящи доходи, то е нараснало с 9%. ЕС съставлява около 18% от общите потребителски разходи в света спрямо 28% за Америка. Преди 15 години ЕС и САЩ съставляваха по около една четвърт от общите разходи.
Коригирани спрямо инфлацията и покупателната способност, заплатите са намалели с около 3% от 2019 г. насам в Германия, с 3,5% в Италия и Испания и с 6% в Гърция. Реалните заплати в САЩ са нараснали с около 6% през същия период, сочат още данните на ОИСР.
Проблемите се усещат от средната класа. В Брюксел, един от най-богатите градове в Европа, учители и медицински сестри чакаха неотдавна на опашка, за да се доберат от хранителни стоки на половин цена, натоварени в камион. Продавачът Happy Hours Market събира храни с наближаващ срок на годност от супермаркети и ги рекламира през приложение. Клиентите могат да поръчват в ранния следобед и да вземат хранителните си стоки на намалени цени вечерта.
„Някои клиенти ми казват: Благодарение на вас мога да ям месо два-три пъти седмично“, споделя Пиер ван Хеде, който раздава пакети с храни.
Карим Буаза, 33-годишен санитар, който купува месо и риба на половин цена за съпругата и двете си деца, се оплаква, че заради инфлацията „почти трябва да работим на две места, за да плащаме за всичко“.
Сходни услуги изникват и в други части на региона и се рекламират като начин за намаляване на изхвърляните храни и за спестяване на пари. Основаната през 2015 г. в Дания компания TooGoodToGo, която продава останали храни от търговци на дребно и ресторанти, има 76 млн. регистрирани потребители в Европа, около три пъти повече спрямо броя им в края на 2020 г. В Германия Sirplus, създадена през 2017 г. стартираща компания, предлага „спасена“ храна, включително продукти с изтекъл срок на годност, в онлайн магазина си. Същото прави и Motatos, създадена през 2014 г. в Швеция, която сега има присъствие във Финландия, Германия, Дания и Великобритания.
Разходите за „лукс“ храни се сриват. Германците са потребявали 52 кг месо на човек през 2022 г., с около 8% по-малко спрямо предходната година и най-ниското ниво от началото на воденето на статистика през 1989 г. Макар че част от причините за това са свързани с желанието на все повече хора да се хранят здравословно и с безпокойството им за благосъстоянието на животните, експерти казват, че тенденцията се е ускорила от цените на месото, коио са нараснали с до 30% през последните месеци. Германците също така заменят месо като говеждо и телешко с по-евтини варианти като пилешкото, сочат данни на Федералния информационен център за земеделие.
Томас Волф, доставчик на органични храни близо до Франкфурт, казва, че продажбите му са намалели с до 30% миналата година заради ускоряването на инфлацията. Волф допълва, че наел 33 души по-рано по време на пандемията, за да поемат силното търсене на скъпи екологично чисти хранителни продукти, но впоследствие се наложило да освободи всички.
26-годишната Роня Ебелинг, консултантка и писателка в Хамбург, казва, че спестява около една четвърт от доходите си, отчасти защото се тревожи дали ще има достатъчно пари за след пенсионирането си. Тя харчи по-малко за дрехи или грим и кара колата на бащата на приятеля си.
Вялите разходи и лошите демографски перспективи намаляват привлекателността на Европа за компании като гиганта в потребителските стоки Procter & Gamble и луксозната империя LVMH, които увеличават дела на продажбите си в Северна Америка.
„Потребителите в САЩ са по-устойчиви, отколкото в Европа“, коментира главният финансов директор на Unilever Греем Питкети през април.
16:10 | 17.07.23 г.
